На 2 август Православната църква чества паметта на св. архидякон Стефан. На този ден се възпоменава пренасянето на неговите свети мощи.

Според църковното предание за мястото, където били положени мощите на първия мъченик на Христовата вяра, получил откровение йерусалимският свещеник Лукиан. Тялото на св. Стефан лежало в пещерата в някогашното имение на юдейския учител Гамалиил. Там били погребани по-късно самият Гамалиил със сина си Авив и Никодим. Над техните гробници построили църква. Мощите на първомъченика най-напред били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград.

В утрешния ден в параклиса при строящия се столичен храм „Св. първомъченик и архидякон Стефан“ в Южния парк ще бъдат отслужени празнична утреня и водосвет в чест на св. Стефан. Началото на утренята е от 8 ч., а водосветът започва в 11 ч.

Всеки, който иска да подкрепи строежа на новия храм, може да направи дарение чрез СМС с текст на латиница DMS SVSTEFAN на номер 17 777 (за абонати на Telenor, VIVACOM и Mtel).

Църквата „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“ се гради в най-големия парк на София – Южния парк. Целта при изготвянето на първоначалния проект е храмът да стане енорийски център за жителите на кварталите: Гоце Делчев (вкл. Мотописта), Стрелбище, Иван Вазов, Манастирски ливади – Изток, Кръстова вада, Хладилника и Лозенец (в района около парка). За цялостното завършване на храма, съобразно новия преработен проект, са необходими 5 513 85 лева.

Ето какво споделят инициаторите на кампанията за новостроящия се храм: “Ние, църковните настоятели при храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“, с благословията на Негово Светейшество, с подкрепата на дарители и благодетели, градим един храм в Южния парк  на София вече 11 години. В този дългогодишен  период на строителство имаше  периоди на прекъсване в резултат на недостиг на средства.

Първоначалният проект предвиждаше кръстокуполна базилика на три нива: същински храм, енорийски център и крипта (разгъната площ от  2950 кв.м.). През 2013 г. заради трудната икономическа обстановка в страната и невъзможността да се построи храм с такива големи размери и сложност, започна преработка на първоначалния проект.

Към днешна дата  е построена камбанарията, която има две обитаеми нива, всяко с площ по 69 кв.м. Основния храм е на етап основи, плоча на кота нула, която покрива подземно помещение с височина 3,75м, направени са изолация и дренаж на основите.

В края на 1879 г. (годината на обявяване на София за столица) един храм е обгрижвал духовно около 700 православни християни, днес един храм се пада на над 20 000 хиляди (средсностатистически), а в определени райони на града цифрата е значително по-висока.”