„Йоан – синът на Гърма” е сред най-значимите събития на театралния сезон. Спектакълът се играе пред пълни зали на сцената на „Театър София“  от 2012 до 2014 година, а от 21 януари 2024 г.  се поставя на сцената на кино „Люмиер“.

Съвременен прочит на евангелския разказ и живо свидетелство за театъра като слово и словото като спасение – кое превръща спектакъла в истинско духовно преживяване: грамадата от актьорски талант и въздействащи изпълнения; напълно доброволното участие на професионалисти и любители актьори/музиканти/танцьори; финансирането изцяло от дарения на самите участници, техни приятели и съмишленици? Ето какво споделя сценаристът и режисьор Антон Радославов за своя проект.

Кое вдъхновява и окрилява, за да реализирате едно толкова мащабно представление вече десетки пъти на сцена?

В драматургията се използва терминът “свръхзадача”. Това е така наречената “болка” на автора. Защо той е създал дадено произведение? Моята свръхзадача е свързана с възхищението ми от една личност – Господ Иисус Христос. Неговият живот и влияние върху отделния човек е в сърцевината на нашия сценичен разказ. Това е и разказ за моя живот и срещата ми с християнската вяра.

Вяра, смелост, идеализъм – как да си обясним доброволния и дарителски принцип за реализация на мюзикъла?

Аз също съм изумен от щедростта на хората – участници и съмишленици. Започнахме с няколко души и плаха мечта да поставим голям спектакъл. Представяхме си, че ще заинтригуваме някоя организация или културна институция да го финансира. Дори, за подновената версия, кандидатствахме в Национален Фонд Култура, но ни отказаха с мотив, че християнският сюжет ще привлече много ограничена аудитория. Междувременно покривахме разходи с наши средства. Когато спектакълът придоби по-завършен вид, го показахме пред съмишленици и доста хора и организации се заинтригуваха и ни дариха средства.

А относно безвъзмездното участие на актьори и творчески състав – това е самодейна трупа и всички гледаме на участието си като възможност да се учим, да се докоснем до сцената и да представим нещо, в което сме вложили мило и драго и го смятаме за нашето безценно  и уникално чедо.

На това ли се дължи големият му успех?

Ние не очаквахме този успех. Нямахме представа до колко ще се хареса и дали ще можем дългосрочно да играем пред публика. За този сезон вече имаме 17 представления и сме ангажирали дати за следващия театрален сезон. Това, което отделни хора от публиката ни казват и на което, явно, се дължи техния интерес е:

Сюжетът – постмодерен и неочакван. Животът е гара, на която идваме, незнайно от къде със своя багаж и чакаме да ни дойде времето да заминем.

Песните – оригинална музика и текстове, съчетаващи типични български неравноделни ритми, рок, етно, рап.

Хореографията – модерен хип-хоп, етно, български фолклор.

Живата музика – всичко се случва на сцената. Повечето музиканти са много добри професионалисти, а пеещите актьори също имат опит на музикалната сцена.

Мащабът – на сцената са повече от 40 актьори, танцьори и музиканти. Техническият екип е около 10 души.

Но най-вече – постоянно чуваме от зрители: “Не се интересувам много от религия или християнство, но начинът, по който тези библейски събития са представени тук, ме кара да се замисля и да потърся повече информация.

Как избирате актьорите и с какво успяват да Ви изненадат?

Обикновено обявяваме кастинг. Болшинството актьори не са професионалисти и започваме с не много големи очаквания. Резултатите обаче надминават тези очаквания и много от зрителите споделят, че актьорската игра ги впечатлява.

Представлението се играе от 2013 година. Каква промяна констатирате в неговите зрители?

За разлика от преди, сега имаме много организирани посещения от училища. В учебниците по литература за 8 клас се изучава Библията и много учители използват спектакъла като нагледен материал. Също, има доста организирани посещения от различни православни енории в София и страната.

Трудно ли се привлича един тийнейджър и като актьор, и като зрител?

Всеизвестно е, че е трудно да заинтригуваш тийнейджърите с каквото и да било извън техния специфичен кръг на интереси. Днес, с  непрестанните визуални стимули в интернет, борбата за внимание е още по-неравна. Историята в спектакъла, обаче, е точно за един млад човек – дете, тийнейджър, младеж и неговите многобройни въпроси. Разбира се, нямаме библейска информация за детството на Св. Апостол Йоан, и сме си позволили художествена измислица, която доближава сюжета максимално до съвремието. Учудващо много млади хора идват по няколко пъти и след това ги чуваме да си пеят песните.

А младите актьори – повечето от тях са гледали предишната версия през 2013, като деца, и са мечтали да участват. Сега мечтата им се сбъдва.

Според Вас трябва ли всяко дете да се занимава с изкуство?

Изкуството е неконвенционална комуникация. То борави с абстрактни понятия, с чувства, усещания, догадки. То има способността да наслаждава, без да дава отговори на всички въпроси – точно като живота. Мисля, че е много важно децата да са запознати с изкуството и като зрители и като творци.

Споделете Вашия поглед върху семейството днес. Успяват ли бащите да общуват истински с децата си?

Ако всичко в живота на човек върви добре, но има разединение и неудовлетворение в семейството, той не би могъл да е щастлив. Ако нещата са наред в семейството, тогава външните фактори като кариера, финанси, социална реализация, сякаш нямат такова голямо значение. Децата също са много по-устойчиви и адаптивни към предизвикателствата на живота, ако чувстват сигурност, обич и подкрепа в семейството си.

И в предишното, и в сегашното поколение се подценява времето, което родителите прекарват с децата си. Това е най-ценното, което можем да им дадем и периодът за това е детството. После е късно. Всички мои приятели, които имат трудности с реализация, взаимоотношения, себеконтрол дължат това на пренебрегнати и непълноценни отношения с родителите си в детството.

Какво значи да порасна? – пита Йоан. Кой е отговорът, който бихте искали да запомнят младите зрители?

“Да се научиш да метеш!” 🙂 е отговорът, който малкият Йоан получава. Макар и комично, това е сякаш общото разбиране за зрелостта – да се научиш да носиш своята отговорност, без да се оплакваш и без да обвиняваш. Това обаче е свързано с увереност, че животът има смисъл, че трудът ни не е напразен. Тук е нужна вярата, която вижда съдбата ни в един по-голям, вечен контекст, в който всяко нещо е на правилното място, поставено от един премъдър Създател.

„Бог просто ни е позабравил“ – все повече хора се чувстват така. Как разбираме днес вярата?

“Бог високо, цар далеко” казва една българска народна “мъдрост”. Това  мислене, сякаш преобладава в народопсихологията ни и ни държи на дистанция от живата, спасителна вяра описана много ясно и недвусмислено в Новия завет. “Не се безпокойте… Аз ще се погрижа за вас.” – казва Господ Иисус – “Вярвайте в Мен!” Това е и предметът на нашите творчески търсения в “Йоан-синът на гърма”. Можем ли да се доверим на Бога? Ще се погрижи ли Той за нас? И макар много българи да отговарят положително на тези въпроси, някъде дълбоко в душата ни звучи този стар рефрен: “Бог високо, цар далеко…”

Какви препятствия срещате в реализацията на представлението и какво предстои?

Спектакълът върви успешно на сцената на зала Люмиер, НДК вече няколко месеца. Основната ни грижа е да поддържаме екипа в готовност за всяко представление. Това включва допълнителни репетиции и много интензивна комуникация и координация. Друга важна задача е рекламата. Няма бюджет и екип за реклама и разчитаме основно на споделяне в социалните медии и реклама от уста на уста. Мислим и за други, платени канали за реклама, за да поддържаме спектакъла по-дълго време на сцена.

Получихме много покани за градове в страната. Засега не сме планирали пътуване, тъй като е много скъпо и трудоемко, но може би това ще е добро пожелание за следващия театрален сезон – да представим “Йоан-синът на гърма” в други градове на България.

Ето как можете да подкрепите спектакъла „Йоан – синът на Гърма” >>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × three =