Отец Михаил, посветил живота си на Бога и родното село Блатец: Неуморен съм, защото искам храмът да заприлича на истински дом Божий

Отец Михаил Михалев пристъпва в храм за първи път едва на петнадесет години. Тогава още не е кръстен, не разбира нито думите на богослужението, нито ритуалите в църквата. Интересът на младото момче обаче към църквата вече е предизвикан и скоро той отново посещава богослужение – следва какво правят хората и накрая пристъпва към Свето Причастие. Свещеникът го пита дали е кръстен и при отрицателния му отговор, казва само: Отдръпни се!
„Не каза защо. Е, сега знам! Ама тогава кой да ти каже! След това се лутах като кораб в бурно море. Ту при православни, ту при сектанти – като всеки търсещ човек“, споделя отец Михаил в книгата „Как станах свещеник“ от Димитър Митев. Бог, по Своите неведоми пътища, обаче свързва живота на лутащия се младеж с църквата завинаги. Години по-късно, вече 30-годишен, работил до този момент какво ли не, той получава най-важното предложение в живота си, и то в деня на своето рождение:
„Навръх Успение Богородично, пратеник на църковното настоятелство в селото дойде вкъщи при мен – настоятелството ме молеше да ида да се изуча за свещеник, за да стана след това свещеник на селото и да служа в църквата ни(!)“, разказва отец Михаил.

Отец Михаил

Едва тогава той приема Светото Кръщение. Следват трудни години на учение в паралелния курс на Софийската духовна семинария, на служение, за да се стигне до днешните трудни изпитания в превръщането на храма в истински Дом Божий. Ето какво разказва отец Михаил за така скъпия на сърцето му храм:

 

„Храм ,,Свети Свети Кирил и Методий“ село Блатец е построен през 1872 година от неизвестни майстори,  Изографисването, по мои данни, е дадено на тайфата на Нестор Траянов – Фръчковски от Дебърската школа, от село Галичнични, сега в Македония. Всички царски икони, апостолският ред на иконостаса и стенописите са тяхно дело. Двете дяконски врати се отличават от другите с това, че са на неизвестен майстор, от началото до 40-те години на 20-ти век. Храмът е осветен на 11.05.1874 година от блаженопочившия пръв Сливенски митрополит дядо Серафим. Пръв свещеник от 1872 година е Иван Петров, който е пръв учител от 1862 година. През годините са се сменяли ред свещеници, но най-трайна следа е оставил отец Янаки Динков, от село Нестори, сега Нестрам, в Гърция.

Отец Янаки, 1941г.

След Първата Световна война, бил дълги години военнопленник на остров Трикери. През 1925 година идва в Есирлий (старото име на Блатец), където се жени за годеницата си и става свещеник до 1948 година. По време на комунизма храмът е бил нарочен от народната власт за хамбар, сеновал, и най-кощунственото – киносалон. Благодарение на първия комунистически кмет  в селото, обаче плановете на ръководството в Сливен се провалят. Стайко Мирчев, така се е казвал, се противопоставил открито на намеренията на партията. Сега неговият правнук, Мартин Маринов, е автор на проекта за възстановяване на стенописите“.
Зографията е много важна за един храм, защото тя просвещава хората чрез библейските сцени и образите на светиите. А и на царя подобава царски палат, още повече на Царя на Царете, убеден е отец Михаил и обяснява неуморния си труд за изографисването на храма така:

„Защо съм неуморен? Ами защото съм един блатешчанин, израснал съм тук, децата ми растат тук, искам да умра тук. Искам и храмът да заприлича на истински Дом Божий, където обитава царя на Царете и Бога на Боговете“.
За свещеника всяко дарение е важно, най-вече скромните постъпления, защото хората са дали „от това, което имат, а не от излишъка си“:
„Както казва Христос за лептата на вдовицата, със стотинка да помогнеш ти си помогнал, дал си своя принос за каузата. Дарил си, пренесъл си ,,Богу жертва!“, благодари отец Михаил. Благодарен е и на Бог за всичко:
„За добрините, за скърбите, за трудовете, за отрадата! За честта да познавам лично дядо Йоаникий, Бог да го прости, за милостта изпросена от него към мен и семейството ми. За всичко!“

В резултат на достойното служение на отец Михаил, на отдадеността му към Бога, към селото и хората, в резултат на човешката доброта и вяра на миряните, към момента, благодарение на дарения, е постигнато следното:
Ремонтирана е по-голямата част на храма;
Сложени са две нови камбани, след кражба на старата;
Завършен е ремонта на вътрешната част на храма и е поставена нова дограма;
Завършени са стенописите на наоса и притвора на храма.

Облагородяването на храма може да видите във видео от 2006 и видео от март 2022 година.
Предстои да се изографисат олтара и западната стена на храма. За целта отец Михаил и хората от село Блатец разчитат на нашата помощ.

Уверени сме, че пристъпването в храма на онова 15-годишно момче, днес отдаден на служението си свещеник, не е било напразно. Вярваме, че трябва да продължим, започналото през 1872 г., дело за изграждането, запазването и възстановяването на храм ,,Свети Свети Кирил и Методий“ в село Блатец и да не оставим нечути призивите за помощ.

„Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Мат. 25:31-46).
 
Екипът благодари за вашата подкрепа! Линк към кампанията >>>

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 1 =