Бог е дълготърпелив, човеколюбив и милосърден, а ние сме създадени по Негов образ и подобие. Той ни дава надежда за спасение, ако изпълним Неговите повели за пребъдване на човек в любов и радост, а Евангелските четива ни учат, че да загърбиш ближния е все едно да загърбиш Бога. 

Давайте, и ще ви се даде (Лука 6:38) – милосърдието винаги ще се награди, праведникът винаги ще се радва на справедливост. Именно милосърдието към човека е причината за Христовите думи: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата (Марк 2:27).

Не лицемерното спазване на обредността, не фалшивата показност, не горделивата демонстрация, а именно онези прояви на доброто, чрез милосърдието и благотворителността, са мерило за чистотата на душата му и ревностната вяра – „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:7).

Затова и дарителството е било винаги на първо място сред добродетелите в Православната църква и всеки, от древността до днес, дарява според възможностите си. И не просто дарява, но го прави осъзнато и с радост: „Бог люби оногова, който драговолно дава“ (2 Кор. 9:7).

Няма по-голяма радост от тази да дадеш, да помогнеш, да видиш някого успокоен, щастлив, здрав, пораснал и така да просияем пред лицето на Бога, защото „вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14).

Именно православните ценности са в основата на силно развитата дарителска култура в страната ни, която традиционно е най-малка и бедна в ЕС. През последните години, колкото по-трудни изпитания ни връхлитат, толкова по-голяма е светлината на човешкото милосърдие и вяра в Христовите повели.

Как иначе ще си обясним десетките възстановени храмове, стотиците приютени и нахранени бедни, изцерените болни? С какво ще обясним емпатията на хиляди български дарители, благодарение на която само за едно денонощие е възможно да събере почти един милион лева за лечението на дете?

Кое, ако не онази истинска вяра, че всичко, което имаме е от Бог и ние също трябва да бъдем щедри, не е това, което ни сплотява около големи бедствия, природни и политически катаклизми?

Филантропията винаги е била движеща сила на българското общество. Още през Средновековието са издавани т.нар. „хрисовули“ – български, царски грамоти, подпечатани със златен печат, в които се описват подробно направените дарения, кой е дарителят, и които призовават към задължително спазване на волята му. 

Особеното значение на дарителството за културата и книжовността е съпътствало българската държава през цялото ѝ съществуване. Исторически значими са и дарителството на Васил Левски за Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките; на Евлоги и Христо Георгиеви, предоставили цялото си имущество за построяването на Софийския университет; за да се стигне до днес, когато дори деца сами инициират благотворителни акции.

Хора, различни по социален статус, образование, финансови възможности, са обединени единствено от съпричастност и желание за достоен живот. Твърдо уверени, че „има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна“. 

Като във всяка модерна страна, днес в България дарителството се поощрява чрез данъчни облекчения. 

Съгласно чл. 22 от ЗДДФЛ, физическите лица дарили средства на юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза могат да ползват данъчно облекчение в размер на до 5 на сто от общата сума на данъчните основи по ЗДДФЛ. Според чл. 31 от ЗКПО юридическите лица за корпоративния данък ЮЛ се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба).

Дарителството е най-живата практическа проява на доброто. Затова нека избираме умно своите каузи и да даряваме щедро според възможностите си.

Зарина Василева