На 7 март, наред с живота и делата на определените Христови угодници, се припомня и повестта, с която Господ открил как въздейства дадената милостиня:

Един затворник твърде много се славел в своя манастир с това, че от младини водел свят живот. Отрекъл се от всички светски удоволствия, той се затворил в тясна келия и служел на Бога, умъртвявайки тялото си с пост и всенощно бдение, молейки се на Владиката на всичко за себе си и за целия свят и упражнявайки ума си в богомислие.

В определено време приемал неголямо количество храна от ръцете на манастирския служител; а от това, което Бог изпращал чрез християните на манастирските братя – злато, сребро, храна и вино – той никога нищо не вземал за себе си.

Веднъж той имал такова видение за приемащите милостиня: един ден градоначалникът дошъл в този манастир, за да даде милостиня, и давал на всички по един сребърник^[1]. Отишъл и при затворника, носейки със себе си една златица^[2], и го помолил да я вземе; като се засрамил от честния мъж, старецът взел златицата и я сложил в джоба си.

Вечерта, като свършил обичайното си правило, старецът легнал на рогозката^[3], с намерение да поспи. И в съня си видял, че се намира заедно с братята на едно широко поле; цялото поле било покрито с тръни и един юноша (това бил Ангел Господен) казал на монасите от този манастир:

– Жънете тръните.

Този юноша отишъл и при него (затворника) и му казал:

– Препаши се и жъни тръните.

Когато затворникът започнал да се отказва, Ангелът му рекъл:

– Ти не трябва да имаш никакъв предлог, защото вчера се нае заедно с другите монаси, които взеха от този христолюбец по сребърник; ти взе златица и затова си длъжен да се трудиш повече от другите, жънейки тръните, като получил по-голяма заплата. Тръните, които виждаш – това са делата на този човек, от когото вие вчера взехте милостиня; и така, пристъпи и жъни с другите.

Като се събудил и размислял за видяното, затворникът твърде много се натъжил и веднага изпратил за човека, който му дал милостиня, и го молел да вземе своята златица. Този христолюбец не искал да я приеме обратно и казал на затворника:

– Остави я при себе си, отче, или я дай на когото искаш.

Тогава старецът му казал:

– Аз не искам да жъна тръните на чуждите грехове, тъй като нямам сили да се избавя и от своите.

След това той изхвърлил златицата от келията си и затворил прозореца.

Като узнал причината за неприемането на неговата милостиня от стареца, този мъж започнал да се грижи за изправянето на живота си и да дава милостиня на бедните и нуждаещите се, помнейки, че според Писанието, с милостиня и вяра се очистват греховете.^[4]