На страничката на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ във Варна е анонсиран сборникът с истории за деца от монахиня Валентина (Друмева) „Сговорна дружинка. Разкази за деца” (Калофер, 2019). Авторката е утвърдена писателка с дълъг и полезен списък от творби както да възрастни, така и за деца. Монахиня Валентина е също настоятелка на девическия манастир „Св. Въведение Богородично” в Калофер и дългогодишен ръководител на неделното училище към манастира:

В книжката са включени 60 текста на най разнообразни теми – храмът като Божи дом, животът на светиите, въпроси от духовния живот, но най-много са разказаните ежедневни ситуации, в които всяко дете е попадало или може да попадне, и с примери от приказки и басни те се подсещат за правилните избори, които се учат да правят. Герои в тях са самите деца от неделното училище, а много от историите те споделят от своя живот.

В началото игумения Валентина се обръща към своите читатели с думите:
„Няма по-висок и по-красив нравствен идеал от християнския, който учи хората да обичат дори враговете си, както обичат себе си. Затова в часовете по вероучение децата се обединяват и стават по-добри. Проникновеният поглед открива как с годините във всеки клас на Неделното училище се оформя едно малко ядро от най-примерни деца, които живеят дружно, помагат си и вършат добро на нуждаещите се. Това е защото погледът на децата не е насочен към порока, а устремен към духовни ценности и към светия православен храм, където те се укрепяват с църковните тайнства. Настоящите разкази са посветени на тези деца за поощрение. Мили деца, покажете на дело, че сте примерни православни християнчета!”

Книжката се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Предлагаме ви в анонс един от разказите:

ГОРСКИ ЗДРАВЕЦ

Децата от дружинката на Ивка споделяха по-забележителни постъпки в живота си и ги разглеждаха, като извличаха поука от тях. Днес Иринка сподели, че едно невъзпитано дете – Веско, силно я блъснало, за да я изпревари, когато влизали в клас. А тя му направила път учтиво, така че той за първи път като че ли малко се позасрамил.

– Добре си постъпила – похвали я Ивка.
– Всички се почудиха как Веско се укроти – добави Иринка.
– За награда, в твоя чест, ще разкажа една приказка, която чух от дядо. И той знае много. В нея се говори за такава благородна постъпка.
– Разказвай, Ивке! – помолиха всички, защото много обичаха забавните нравоучения.

– В планината имало една много красива полянка, покрита с билки, цветя и много здравец. Той разцъфнал в красиви розови цветчета. Но там имало едно грубо глиганче, което не уважавало никого. Гордеело се с голямата си сила и с острите си зъби. Кротките зайчета само като го видели отдалече, бързали да се приберат в своите жилища.

Веднъж глиганчето нарочно настъпило една билка, която имала остри трънчета по листата си, Билката се ядосала и забила трънчетата си в крака му. Потекло кръв. То едва се освободило и премаляло от болка. Заканило се, когато завали дъжд и трънчетата омекнат, да смаже билката и даже да я изкорени със зъби, за да я унищожи напълно. Разделили се озлобени.

Унижено много, глиганчето станало още по-грубо. Един ден минало през цветната полянка. Нарочно настъпило един разцъфнал горски здравец, за да му покаже силата си. Здравецът обаче му отговорил със сладко ухание. Глиганчето се учудило. За първи път срещнало такова отношение. Милата постъпка на здравеца сломила злата му сила. Почувствало се виновно.

Здравецът се зарадвал, като го гледал мирен . Забравил болката, и започнал да излъхва още по-сладък аромат. Запял молитвено за златния слънчев лъч, за блясъка на росните капки, за тихия ветрец…

Това още повече умиротворило глиганчето. То седнало до здравеца кротко. Обикнало здравеца и решило да му помогне, за да изкупи вината си. С острите си зъби изправило стъблото, оправило смачканите листи и погалило разкъсаните цветчета. Дотогава то не знаело какво е обич и милост.

Всички деца разбраха колко силно въздейства доброто. То ухае като горски здравец и прави злите добри.

– Аз ще си посея в градинката здравец, за да ми напомня за благоуханието на доброто – каза Галинка.

„Уханието на доброто облагородява нравите!” С тази поука децата днес се разделиха.

Източник: http://arhangel.bg/

Свързани публикации:

Монахиня Валентина (Друмева) е подготвила нова книга