Търпението и грижата на Христовите „милосърдни сестри-доброволки“ към болните

През 70-те години ми се наложи да се лекувам в болницата „Благовещение“. В това място на страдание и болка тогава все още работеха жени, които обикновено бяха наричани „милосърдни сестри-доброволки“, но вярващите ги назоваваха жени, посветили се на Господа в служение на страдащите. Тези праведници бяха стълбове на вярата, любовта и самопожертвователността в света на медицината, пропит от духа на рационализма.

Нито една от тях не се поколеба във вярата си, слушайки ежедневно безбожните хвалби на безразсъдните хора. Те се бяха предали на Божията благодат и бяха в послушание към духовника си. Благодарение на тях слабият пол засия в света подобно на ярка звезда, а болниците работеха като манастири, защото в тях цареше ред, дисциплина и добри нрави. Днешните медицински сестри имат знания, благодарение на медицинските институти, в които преминава задължителното им обучение, но няма къде да се научат на добри нрави.

В тези благословени сестринства се изковаваха добри и сериозни характери. В тях се възпитаваха в дух на саможертва, милосърдие и доброта.

Нито една от сестрите не мислеше кога ще завърши работното й време, и че трябва вече да отива да се измие и изпере.

Николай Ярошенко, „Сестра на милосърдието“

Блаженопочившият доктор Диамандопулос веднъж, връщайки се вкъщи след 15 дена непрекъсната работа и слушайки обичайните за такъв случай обвинения на жена си, отговорил:„ Как мога да изляза по-рано от болницата, когато сестрите се задържат там повече от месец?“

Тези Христови ученички се разпъваха всекидневно в служение за душата и тялото на болния.

Във всяко организирано общество има хора, прекарващи безсънни нощи, смъртно изморени, нямащи време дори да се измият. За съжаление, в днешно време самопожертвователността е престанала да се смята за добродетел. Труженикът, който тегли мрежата, гребе с веслата и лови риба по цял ден, се смята от света за умствено изостанал.

И ето, хора, облечени във власт и нямащи страх Божий, забраниха на тези мироносици Христови да се трудят в каквото и да е било медицинско учреждение. От тогава болниците са в ръцете на хора, които и в Бога не вярват и хората не уважават. Министърът на здравеопазването, издал този указ, по-късно призна:„ Без милосърдните сестри-доброволки нашите болници започнаха да работят по-лошо.“

В болницата „ Благовещение“ станах свидетел на една сцена на любов и търпение от страна на една сестра и на грубостта на един пациент от друга, който бе претърпял операция на жлъчката. Когато бяха минали няколко дена от операцията и трябваше да започне да приема по малко храна, той не искаше да яде нищо, нито да види нещастната си жена. През цялото време само пушеше и крещеше:„Омръзна ми да живея!“

Една сестра, сякаш не забелязвайки това, му донесе кисело мляко.

– Не искам.

– Вие сте длъжен да изядете това.

– Е добре, дай го насам.

Той грабна чашата с кисело мляко и я плисна право в лицето на сестрата. Целите й дрехи се изцапаха.

След час отново я гледа с киселото мляко.

– Вие сте длъжен да изядете това.

Този път заливането на сестрата с кисело мляко бе съпроводено с псувни и проклятия. Жената на болния, свила се в ъгъла, прошепна:

– Остави го, дъще!

Не след дълго чашата с кисело мляко, поставена в чинийка, се появи пак в ръцете на същата медицинска сестра.

– Съвсем ме измъчи. Е добре, дай го тука!

Святото търпение смекчи каменното сърце. В сърцето на болния заговори Бог. Няколко дни след това той се изповяда, причасти се, отново придоби вкус към живота и прегърна жена си.

Отиде си вкъщи с признанието:„ Търпението на тези сестрички спасява и живота, и душата.“

Автор: Архим. Георгий Зумис

Източник: http://pravoslaven-sviat.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 4 =

*