Призив за благотворителност в църква по време на Първата Балканската война

В Дневника на един български военен свещеник от периода на Първата Балканска война, Иван Дочев, могат да се намерят интересни свидетелства за духовния живот на българите в началото на XX в. Предлагаме една извадка с отношение към благотворителността и милосърдието в Христово име. Случката се развива в с. Кованли, недалеч от Одрин – село, което през март 1913 г. се е състояло се от около 200 къщи, населени с българи:

„3 март, неделя (1913 г.)

Ясно небе. Топло. Баба марта тук толкова е щедра с топлината си, че ние се чудим на хубавото и топло време. Бие камбаната за църква. Нейния звън се разнася из селото. Стичат се от всички страни богомолци. И за неколко минети църквата се изпълни с войници и селени за черкуване. Селените пременени за причастие. Служи поп Христо сам. Гласът му минорно излиза от олтаря и се разнася е целата църква. Ето. Тук са певци различни. Надпреварват се кой по-хубаво може да пее и по-високо.  Пеят до прегракване. Ето, казва се „Благосл. Царство…“. Войнишкият хор казва „Амин!“ тихо. Мъртва тишина зацарува. Само некоя кашлица се чува. Всички са набожно настроени. Кръстят се, коленичат, шепнат молитви и пр. Колко чистосърдечно се моли човек далеч от своите ближни! Чете се Евангелието на чисто български. Неделя Православна. Възтържествуване на православието. Поп Христо произнесе проповед за любовта ни към Бога и ближния. Съедини това с освободителното дело. Покани селското население да окаже милост към болните войници с млеко, яйца и пр. Оказа се, че некои селени занесли млеко в болницата. Църква се пусна. Богомолците се причастиха и си отидоха. Следобед ние излезохме на разходка. Времето е толкова топло, че човек се поти с фланела. Дърветата напъпили  готови за цъфтене.“

Край на записките за деня.

От Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев (съставител, предговор, коментар и бележки Л. Любенова), София, 2012, с. 169 – 170; (Дневникът се издава с авторовия правопис и пунктуация).

Заглавна снимка – материал от книгата, снимка на отец Иван Дочев от 17 март, 1913 г. в Одрин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

three × one =