Св. преподобномъченица Пелагия, св. великомъченица Ирина и благодеянията в Божие име

На 4 и 5 май Св. Църква чества паметта на, съответно, св. преподобномъченица Пелагия и св. великомъченица Ирина, дивни наставници на крепка вяра в Бога и в останалите добродетели, сред които и добротворството в Божие име.

Св. преподобномъченица Пелагия

Св. Пелагия живяла в град Тарс (Мала Азия, в дн. Турция) през втората половина на III в., по времето на римския император Диоклетиан (284 – 305). Дъщеря на заможни родители, тя живеела със своята майка, вдовица и била надарена с необикновена красота.

В нейното Житие се разказва, че когато се запознала от местните християни с живота и спасителното дело на Господ Иисус Христос, обикнала Го и пожелала да приеме св. кръщение.

Поради гонението против християните, св. Пелагия трябвало да дири достойния епископ на Тарс, Клинон, извън града, където се били оттеглили много Христови последователи.

Сподобила се, по Божий промисъл, да се срещне със светия старец, св. Пелагия приела св. Кръщение от него в присъствието на Ангели. Осветена от благодатта на светото тайнство, някогашната Пелагия напълно променила своя живот. По този въпрос житиеписецът пише: „...преди тя била горделива и надменна, сега станала смирена и кротка; преди била многословна, а сега – мълчалива; преди обичала изискани ястия, а сега пребивавала в пост и въздържание, вкусвайки съвсем малко храна; преди прекарвала дните си в празност и удоволствие, а през нощта лягала в мека постеля; сега по-голямата част от деня прекарвала в молитва, почивала си на твърдо ложе и през нощта отново ставала за молитва.

В своя кратък земен живот като Христова невеста св. Пелагия помогнала на своите слуги да открият вярата в Христа и много скоро след това приела мъченически венец по заповед на император Диоклетиан. Тя била изгорена в нажежен до червено меден вол през 390 г.

Останките от светото тяло на мъченицата погребал, като ги положил под голям камък, благочестивият епископ Клинон. На камъка Клинон изписал: “Света девица Пелагия, посветила се Богу и докрай подвизавала се за истината, почива тук с мощите си, а душата ѝ царува на небесата с ангелите в слава Христова.” По-късно на същото място бил издигнат православен храм.

Св. великомъченица Ирина

Света великомъченица Ирина, чиято памет се чества на 5 май, живяла през първи век, в апостолските времена. Тя приела наставления във вярата и св. кръщение от св. апостол Тимотей, ученик на св. апостол Павел. Дивни и преславни са чудесата, които Господ извършил чрез Своята избраница. Света Ирина била измъчвана от баща си – Ликиний, княз на родното й място – град Магедон (на северния бряг на Егейско море). Ликиний не само не сполучил да я откъсне от Бога, но умъртвен по Божия повеля, бил възкресен по молитвите на св Ирина, повярвал в Христа и благочестиво завършил своя живот.

Няколко още князе и воеводи подложили на мъчения св. Ирина – князете Седекий, Савах, Нумериан, воеводата Воводан и князът на Месемврия (дн. Несебър), Саворий. Много и различни по своята жестокост и изобретателност били мъченията, на които посочените князе подложили св. Ирина, но Господ я избавил от всичките. Седекий, Савах и Нумериан загинали в своето озлобление и заслепение против Бога, воеводата Воводан и княз Саворий, удивени и ужасени от многото чудеса, които Господ извършил в подкрепа на св. Ирина, повярвали с множество народ.  Почти целият роден град на светицата повярвал в Бога, също много народ от градовете Калипол и Константина (градове в Тракия) и цяла Месемврия – десетки хиляди (над сто хиляди) били езичниците, които повярвали в Бога, наблюдавайки Божиите чудеса в защита на св. великомъченица Ирина. Св. Ирина се потрудила апостолски и в град Ефес, където обърнала към Христовата вяра още много други идолопоклонници.

Удивителен е случаят в Месемврия. Св. Ирина била умъртвена с меч по заповед на княз Саворий, но Господ я възкресил. Целият град и самият княз повярвали в Бога след това чудо. Повярвалите кръстил в Христовата вяра св. апостол Тимотей.

Едва  по-късно, след като се потрудила на Божията нива и в град Ефес, където извършила много чудеса и изцеления, св. великомъченица Ирина се упокоила в Господа. Това станало по чудесен начин, описан в Сказанието за нейните подвизи и страдания, съставено от стареца-християнин Апелиан, който възпитавал светицата още от детските й години.

И двете Христови невести блестели с много добродетели, на първо място с крепка и непобедима вяра в Бога, Който ги укрепявал в подвига им. В техните Жития е запазено и отношението на светиците към добродетели като милостинята и благодеянието в Божие име.

Така св. Пелагия, след като приела св. кръщение от епископ Клинон, най-напред се обърнала към него с молба да я подкрепи с молитвите си. След това свалила скъпите накити, които носела и ги предала епископа, за да ги даде тези, които били в нужда:

„- Отче, моля те в името на Бога, дарувал ми чрез тебе спасение, не отказвай на молбата ми: от светите ти ръце получих нетленната порфира на Вечния Цар, затова не ми приляга сега да нося и тези суетни украшения. Вземи ги от мен, продай ги и раздай парите от тях на ония, които имат нужда, защото у мен всички тези скъпоценности предизвикват само отвращение.

А света великомъченица Ирина, в своята реч към родителите си, които искали да я задомят, изповядала вярата си в Христа и сред всички скъпи слова, които изрекла, имало и такива, с които наставила своя баща в необходимостта да помага на бедните, вместо да дава средства за бездушни и мъртви идоли:

„… Напразна е вашата надежда на тях и суетни са трудовете ви и приношенията на идолите. Златото и среброто трябваше да раздадете на просещите, на бедните, сираците и вдовиците; а вие призовавате занаятчии и ковете бездушни идоли за себе си, като лишавате бедните от милостиня; така ставате врагове на живия Бог и слуги на бесовете. …“

Света великомъченица Ирина укрепявала и наставлявала във вярата християните по всички градове, в които пострадала за Бога, както и в град Ефес, след като страданията й се прекратили.

В Житието й е запазено кратко поучение за страннолюбието:

“ … Знайте, че всеки, който приема странници, е приятел на Небесния Бог.“

Песнопения в прослава на св. Пелагия и св. Ирина:

Кондак:

Презряла временните и станала причастница на небесните блага, поради това, че си приела венеца на страданията, всечестна Пелагие, като дар на Владиката Христа си принесла потоци кръв: моли да избави от беди нас, почитащите твоята памет.

Тропар:

Твойта агница Ирина, Иисусе, зове със силен глас: Тебе, Женише мой, обичам и Тебе търсейки, страдам и се разпъвам и се погребвам с Твоето кръщение, и страдам заради Тебе, за да царувам в Тебе и умирам за Тебе, за да живея с Тебе. Приеми ме като непорочна жертва, защото с любов се пожертвах за Тебе: по нейните молитви, Господи, като милостив, спаси душите ни.

Кондак:

С добротата на девството преукрасена, със страданието си станала прекрасна, Ирино, обагрена с изтеклите твои кърви, си победила прелестта на безбожието, затова си приела почестите на победата от ръката на Твоя Създател.

Тропар на всички светии:

Апостоли, мъченици и пророци, светители, преподобни и праведници — вие добре завършихте подвига си и вярата опазихте, затова имате дръзновение пред Спасителя: молете Го като Благ за нас, молим ви се, да се спасят душите ни!

Цитатите са от Житие на деня: http://www.sveta-gora-zograph.com/

Заглавна снимка: http://dobrotoliubie.blogspot.bg/

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

eighteen − fifteen =