На 23 януари Православната Църква почита паметта на св. Павлин Милостиви, епископ Нолански. Ето какво разказва за него в „Училище за благочестие – Примери от житията на светиите“ протойерей Григорий И. Мансетов. Книгата е писана през XVIII в. и е била любимо четиво младия светител Игнатий Брянчанинов:

Най-великата жертва (От Пролога, януари, 23 ден)

Свети Павлин, епископ Нолански, бил толкова милостив, че цялото си имущество раздал на своите бедни съотечественици, за да могат да откупят взетите от вандалите пленници. Накрая, когато не му останали не само пари, но и дрехи, които да може да продаде, при него дошла една бедна старица да го моли за помощ – да може да откупи единствения си син. Божият раб Павлин претърсил целия си дом и като не могъл да намери нищо, казал на плачещата майка: “Освен мен самия нямам нищо, затова ме вземи като свой роб и ме предай в замяна на сина си”. Бедната вдовица помислила, че светителят се надсмива над нея и решила да се върне вкъщи, но св. Павлин я спрял, като я уверявал, че говори самата истина и я убедил да предаде него, епископа, в замяна на своя син.

Тук обикновените хора ще се учудят и ще преценят постъпката на праведника като неблагоразумна. Като не е в състояние да откупи един юноша, могат да кажат те, Павлин би могъл в друго време да освободи от робство няколко души. Но нека такива да прочетат думите на Спасителя:  Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Иоан. 15:13). Освен това нека да внимават колко спасителни са били последиците от една толкова решителна постъпка.

Свети Павлин и вдовицата напуснали града и тръгнали към вандалите. Като пристигнали, вдовицата паднала в краката на вандалския княз, зет на цар Рикс, и го молела да вземе роба вместо сина ѝ, жестокосърдечният велможа дълго не се съгласявал, дълго не зачитал сълзите на майката, но като чул, че Павлин е опитен градинар, приел стареца вместо юношата.

Вдовицата се върнала със сина си вкъщи, а праведникът започнал да се труди в градината на своя господар, като получил нареждане всеки ден да носи на трапезата му различни плодове и зеленчуци. Велможата бил любител на градините и често ходел при св. Павлин, като винаги по малко разговарял с него и така разбрал неговия разум и мъдрост. Накрая толкова го обикнал, че чувствал нужда да го вижда всеки ден.

Веднъж между другите теми в разговора със своя господар св. Павлин тайно му казал: “Скоро с теб ще се случат важни обстоятелства. Цар Рикс ще умре скоропостижно, а ти внимавай и не се отделяй от столицата, защото друг може да вземе властта и царския венец”. Удивен от толкова важно пророчество, велможата и вярвал и не вярвал на думите на праведника. Но тъй като царят много го обичал, веднага отишъл при него и му казал всичко, което чул от своя градинар. “Аз искам сам да видя този човек, отговорил царят, кажи му да донесе за моята трапеза плодове и зеленчуци”.

Още щом Павлин влязъл по заповед в двореца, Рикс се разтреперил, а когато по-късно се опомнил, повикал зет си и му казал: “Думите му са верни – в изминалата нощ видях сън, в който моите боляри се бяха събрали на съвет, а този човек беше над тях. Като разговаряха помежду си известно време, те изведнъж решиха да ми отнемат царството. Затова попитай го кой е той и от къде е? Аз не мисля, че този старец е обикновен човек”. Тогава царският зет повикал встрани св. Павлин и го заставял в Божието име да каже цялата истина за себе си. Праведникът в никакъв случай не би разкрил себе си, но заради името Господне, в което го заклинал велможата, макар и с душевно присъствие, казал, че той е епископ.

Рикс и зет му били обзети от ужас. “Прости ми, човече Божий, казал велможата, защото поради незнание ти възложих робски труд”, “Искай от мене каквото пожелаеш и се върни в земята си с големи дарове” – продължил царят. “Само за едно те моля, смирено отговорил св. Павлин, пусни пленниците от всички места на моето отечество, това е най-големият дар, с който можеш да ме изпратиш”.

Тогава разпратили навсякъде царски укази. Събрали всички пленници на едно място и ги предали на св. Павлин. Накрая праведникът с почести, обсипан с благословения, се отправил към отечеството, като върнал спокойствието и радостта на бащи и майки, съпруги и деца, роднини и приятели.

Сам Господ запазва живота и свободата на този, който я жертва за спасението на живота и свободата на своите ближни.

Източник: http://www.sveta-gora-zograph.com/