Св. Димитрий Ростовски и грижата за повереното му от Бога паство

На 28 октомври е един от празниците, в който се почита паметта на св. Димитрий Ростовски (1709) – прославил се като отдаден на Бога и повереното му духовно стадо пастир.

Кратко животоописание:

Св. Димитър Ростовский (до приемането на монашество Даниил Савич Туптало) е именит руски църковен писател и проповедник от времето на Петър I, одухотворен богослов, философ и поет, Ростовски-Ярославски митрополит (от декември 1651 до 28 октомври 1709), канонизиран от Руската църква през 1757 година. Завършил Киево-Могилянската духовна академия. През 1668 г. приел монашество и бил игумен в редица манастири в Малорусия. Оглавявал дълго време Ростовската катедра, , а през 1702 г. бил избран за митрополит на Ростов. Тук той основал първата в Русия духовна семинария с преподаване на гръцки и латински езици.

Св. Димитрий е втор на много духовни съчинения, сред които множество слова и „Духовна азбука“. Главен труд на живота му са „Четьи-Минеите“ (Житията на светците).

В Житието на св. Димитрий относно обгрижването на поверената му Ростовска духовна област и края на неговото земно служение четем:

“ ….

Той се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Устроил в гр. Ростов училище на свои средства. Следял преподаванията и сам често преподавал, когато това му позволявали разнообразните занятия. С уроци и проповеди непрестанно изяснявал Христовото учение. Въздържан, богобоязлив, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло.

Непрекъснатите архипастирски грижи и дела не му пречели да продължава усърдно събирането и съставянето на жития. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание. Показал се автор на молитви и духовни книги.

Смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и почувствал своя край, макар болестта да не изглеждала смъртоносна и да не внушавала опасения. В навечерието на своята кончина той повикал при себе си певците и изслушал с внимание създадените от самия него духовни песни. Като изпратил всички, той задържал един от певците, който му помагал усърдно в преписването на съчинения. Беседвал дълго с него за живота, за длъжностите на християнина. След това го освободил. Като го изпратил до вратата на килията си, поклонил му се ниско и му благодарил за всички, оказани от него услуги.

– На мене ли, последния служител, ти се кланяш тъй ниско, владико свети? – запитал смутен певецът.

Митрополитът пак му се поклонил, като повторил:

– Благодаря ти!

След това коленичил и почнал да се моли.

Певецът си отишъл в своя дом с тъжно предчувствие.

На другия ден, рано сутринта, камбанният звън известил за смъртта на светителя.

Хората от митрополията го намерили умрял на колене, както се молел. Това станало в Ростов на 21 септември 1709 година.

Приживе светителят бил раздал на бедните всичко, което имал. При смъртта му в килията не намерили нищо друго, освен свещени книги.

Четиридесет и три години подир смъртта на св. Димитрий Ростовски честните му мощи и самите одежди били открити в гроба му нетленни. В 1763 г. по заповед на императрица Екатерина Велика те били поставени в сребърен ковчег.“

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Източник: http://pravoslavieto.com/

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × one =