Светителят Аверкий, който употреби наградата си за бедните в своята епископия

На 22 октомври се празнува паметта на Св. равноапостолни Аверкий, епископ Иераполски.

Св. Аверкий поел духовното наставничество над Иераполската околия по времето на император Марк Аврелий (161 – 180 г.) – години, в които езичеството все още властвало над Римската империя. През този период жителите на град Иерапол били в голямото си мнозинство езичници. Св. Аверкий обаче със своето строго въздържание, благочестив живот, личен пример и окриляван от обитаващата в него Божия благодат спечелил сърцата на много от жителите на града. В подходящия момент, по Божия заръка свише, св. Аверкий разрушил статуите на местните идоли и още на следния ден покръстил повече от 500 мъже сред живеещите в Иерапол. От този ден нататък светият иерарх обърнал към християнството не само Иерапол, но и околните градове и по-малки селища. С Божия помощ, св. Аверкий не само проповядвал, но и лекувал немощните и страдащите от различни болести и недъзи сред народа и прогонвал вършещите зло на хората бесове.

Когато в Иерипол и околностите му се установило благочестието и Христовата вяра възтържествувала, Господ се явил на светителя и го призовал да отиде земите на Сирийската област и Месопотамия. Св. Аверкий посетил Антиохия, Апамея и околните градове, преминал в Низибия и обходил Месопотамия, посетил Киликия, Писидия и Фригийската митрополия Синад. Навсякъде той утвърждавал благочестието и мира в Църквата, разклатен от ереста на маркионитите[1]. През този период св. Аверкий мнозина обърнал към вярата, много заблудени християни наставил в пътя на истинското благочестие, редица други светецът освободил от бесове или излекувал от налегнали ги болести с Христовата сила, която го съпътствала навсякъде. Поради тези си трудове още приживе той бил наречен равноапостолен, по този начин той бил почетен впоследствие и от Църквата.

След като завършил своето апостолско служение, св. Аверкий се завърнал в Иерапол за голяма радост на Христовия народ в града. Там светителят предузнал своето преставяне и не след дълго се преселил при Бога на 72-годишна възраст (през 167 г.). Неговият гроб, както и изворът, който Господ извел по неговите молитви за жителите на Иерапол, станали места на чудеса за всички, които с вяра просели застъпничеството на светителя.

Докато служел в Иерапол, преди да замине за Сирия и Месопотамия, светителят виждал, че сред паството му има много бедни хора, които с мъка си набавяли насъщния залък. Случило се така обаче, че дъщерята на император Марк Аврелий пострадала от бяс, който не преставал да я мъчи. Повиканите лечители и влъхви не могли да помогнат, но сам бесът, принуден от Божията сила, извикал, че само „Аверкий, Иераполският епископ“ може да го изгони от девойката. Императорът заръчал светителят да бъде повикан и да се яви пред него. Когато това станало, той го приел с почести, защото узнал, че сред народа светецът и бесове изгонва, и немощни и болни вдига на крака. С Божията помощ, св. Аверкий прогонил беса от царската дъщеря и му попречил да й навреди по какъвто и да било начин. Той обаче не просто прогонил беса, но го принудил да пренесе от Рим до Иерапол голям камък, който след време бил положен на входа на гроба на светеца.

Благодарният Марк Аврелий попитал светителя каква награда би искал за извършеното от него. Св. Аверкий  „помолил само две неща: първо, в Иерапол ежегодно да се раздават на бедните по три хиляди мери пшеница от данъците, събирани за царя, и второ, царят да заповяда със средства от неговата хазна да се построи баня при извора с топлата вода, която светецът изкарал с молитва от недрата на земята за изцеление на болните. Царят с радост обещал да изпълни тези негови молби и му дал писмено свидетелство.“ От Рим по Божие поръчение започнало апостолското служение на светителя над Сирия и Месопотамия и св. Аверкий могъл да се завърне в Иерапол едва след многобройните си благодатни трудове в посочените земи. Прибирането на св. Аверкий в Иерапол в Житието му е предадено така: „Като влязъл в града, той се отправил към църквата и като седнал на престола си, преподал мир на всички и почнал да поучава народа. И всички се радвали на завръщането на светия мъж, а особено утешени били сиромасите и бедните, тъй като Аверкий донесъл със себе си царския указ, нареждащ всяка година да им се раздава по три хиляди мери пшеница от царските данъци. И тази пшеница се раздавала до времето на Юлиан Отстъпник, който отменил указа и взел грамотата. Под грижите на светеца и по царска заповед били построени и бани при извора на топли води.“ (Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски).

По молитвите на Св. равноапостолни Аверкий, Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас!

[1]     Ерестта на маркионитите е създадена от Маркион (ок. 85/100 – 160 г.). Основният стремеж в учението на Маркион било да се реформира Църквата като се отрече връзката на християнството с юдеите. Поради това Маркион развил редица заблуди като тази, че Господ, Който е описан в Стария Завет не бил истинският Бог Отец на Господ Иисус Христос; били отречени предсказанията за бъдещия Месия и били отнесени към появата на Антихриста; била отречена и човешката страна на Божия Син и др. Негативните настроения против юдеите, които подели първите гонения против християните, способствали за това ереста да намери немалко привърженици. Против нея обаче се обявили редица иерарси в Църквата и Маркион бил отлъчен през 144 г. От този момент Маркион започнал да създава свои общини. Според Тертулиан (160 – 225 г.) малко преди смъртта си Маркион се разкаял за разделението, което предизвикал и пожелал да го прекрати, но смъртта осуетила намеренията му. Ереста просъществувала до Средните векове и се преляла в различни дуалистични еретични учения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen + 15 =

*