Петото Блаженство: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани

Няма по-голямо щастие за грешника да получи Божията милост! На какво може да разчита един, който жадува да се спаси, а е очернил съвестта си с много грехове, освен на Божията милост?! Никога грешникът не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често в църковните богослужения се чува вопълът: „Господи, помилуй!” Но ако иска грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие – сам да е милостив към грешките на другите.

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

Много са начините за проявяване на милосърдие, но в основата си те са едно и също нещо – проява на добро сърце. Колкото различни са нуждите на хората, толкова различни милости могат да им бъдат оказани. Нуждите могат да бъдат телесни и духовни, затова и милосърдието може да бъде материално или добър съвет, блага дума, съчувствена прегръдка, едно рамо, на което, на което да изплачем болката си.

Целият живот на Иисус блести с дела на милосърдие – болни лекувал, наскърбени успокоявал, гладните хранел, мъртви възкресявал. И една от Неговите най-главни заповеди е: „Бъдете милосърдни, както е милосърден небесният Отец!”

Да нахраним гладния, да напоим жадния, да облечем голия, да посетим и утешим болния и затворника, да подслоним бездомника, да нахраним сираче, да помогнем на една вдовица – това са все дела на милосърдие. Милост към ближните проявяваме и когато се стараем да ги отклоним от лошия път, когато просветим с истината заблудения, когато утешим наскърбени. Иисус поощрявайки да вършим тия дела на милосърдие, казва, описвайки страшния съд: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създаването на света; защото гладен бях и ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте”. Мат. 25:34:36

Пример за милосърдие Иисус ни е дал в притчата за милостивия самарянин. Пътят от Иерусалим за Иерихон ту се спуска в дълбоки клисури, ту се изкачва на височини, откъдето се откриват широки простори, поради което е живописен. Но при честите завои, въпреки и оживен, крие опасности от нападения. И ето там пътник е нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежи полумъртъв на жаркото слънце. Задава се свещеник. Поглежда го съчувствено, но може би разбойниците са наблизо. Има опасност и той да пострада. Отминава го. Нали бърза за службата в свещения град. След него минава левит, също служител на закона. И той бърза да отмине. След тях се задава самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепва от милост и той се спира. Измива раните му с вино, омекчава ги с елей, превързва ги и го качва на добичето си. Откарва го в странноприемницата и плаща за грижите, които ще бъдат положени до оздравяването му. (Лука 10:25-37)

С тази премъдра притча Христос дава няколко урока на цялото човечество от всички времена. Първо, разкрива ни духовната истина, че ближен на човек е този, който страда и се нуждае от милосърдие. Второ, че трябва да проявяваме милосърдие към всички, които се нуждаят, а не да правим разлика между достойни и недостойни, правоверни и иноверци, богати и бедни, без разлика на народност. Св. Йоан Златоуст казва: „Милостивият е пристанище за нуждаещите се. А пристанището приема всички претърпели корабокрушение; били те зли или добри. Поради това и ти, виждайки, че някой човек е претърпял крушение и изпаднал в бедност, не разсъждавай и не искай отчет, а прекрати бедствието. Едно е съдия, а друго раздавач на милостиня. Милостинята затова се нарича милостиня, защото се раздава и на недостойните. Какво би станало, когато болен човек отиде на лекар и той, вместо  да го лекува, започне да му натяква за неговия безпорядъчен живот?

Бог приема като велико дело и най-малката проява на милосърдие у човека, когато извира от дълбините на чистата любов и безкористното състрадание към ближните.

Иисус похвали вдовицата, която пусна в съкровищницата на храма само 2 лепти, докато другите жертваха много пари. Те обаче даваха от излишъка си и следователно нито много любов, нито много усърдие, нито много жертвеност имаше в техните дела. А вдовицата даде последните си пари, с които разполагаше.

Добротворството ни трябва да бъде тайно. Христос ни е оставил едно знаменателно наставление: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам те вече са получили своята награда. А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка, не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.”

Които имат в сърцата си милост към ближните, ще получат  Божията милост заради милосърдието си. Милостинята ще очисти сърцата им според думите на Спасителя: „Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.” Лука 11:41 Но само милостинята без стремеж от наша страна да се поправим и да не грешим, няма да ни дарува Божието царство. Блажени Августин поучава: „ да не се самозалъгват ония, които мислят да си купуват невинност чрез даване на милостиня… а в същото време си остават в постоянните беззакония.” „Милостинята служи за спасение на онзи, който е поправил поведението си. Ако благотворите само за това да придобиете правото да грешите безнаказано, то вие не храните Христа в лицето на бедния, а се стараете да подкупите своя Съдия.” А небесният Съдия е неподкупен, за разлика от земните, Него може да умилостиви само сърдечното покаяние, чистата безкористна любов и проявено към бедните безкористно милосърдие.

„Не е едно и също – разяснява св. Григорий Велики – да вършиш милосърдни дела за греховете си, или да грешиш съзнателно, обещавайки да даваш милостиня.

Милосърдието трябва да бъде вършено безкористно. Тогава бива стократно възнаграждавано от Бога. То обогатява по чуден начин и физически и духовно човека, защото увеличава добрите му дела, които украсяват душата му, а прави и чудото да се връща раздаденото, по други пътища пак към него. „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш” Еклесиаст 11:1; Спасителят е обещал, че щедрия добротворец” още тук ще получи стократно и ще наследи живот вечен” Мат. 18:29, а в Еванг. от Лука ни казва: „давайте и ще ви се даде; защото с каквато мярка мерите, с така ще ви се отмери”. Ако не даваш милостиня поради скъперничество, нима ще бъдеш винаги богат с имота си? Не, защото много неприятности могат да те лишат от него! Крадци могат да те окрадат. Молецът изяжда натрупаните ти дрехи; ръжда от друга страна ти уврежда съдовете. А смъртта – последният крадец – изведнъж ще те лиши от всичко. Скъперникът и в тоя живот не умее да се ползва от парите си както трябва, а и в бъдещия няма да ги има, защото не ги е изпратил в отвъдния свят чрез ръцете на бедняците. Тогава ще разбере, че истински негово е само онова, което е раздал. Тази мъдрост притежавал един богат човек, който поръчал да напишат на надгробния му паметник тия думи: „Каквото мислех, че е мое, загубих го. Сега само това остава мое, което бях раздал на бедните.”

Кой от нас не се нуждае от Божията милост? Дълбока заблуда е да мисли някой, че е заслужил нещо. Защото доброто, което се трудим да осъществим става с Божията помощ. Само злото е наше, тъй като сами го вършим. Никой от нас, грешните не може да издържи справедливия Божи съд. Никой сам себе си не може да спаси. Ако има спасяващи се то е по Божия милост. Тази милост е слязла от небето на земята в изкупителното дело на Иисуса Христа „По благодат сте спасени”. Всеки вярващ може да я има.  Едно от условията обаче е да бъдем милостиви към ближните си. Ако сме немилостиви, няма за какво да се залови в нас слизащата от небето Божия милост. Както ледът и восъкът не могат се слепят, защото са разнородни елементи, тъй човешката жестокост и Божията милост не могат да се съберат в едно сърце, защото нямат нищо общо помежду си. Човешката жестокост пропъжда Божията милост, т.е. пропъжда единствената възможност за спасение.

Кои са греховете във връзка с петото блаженство? Немилосърдие към бедните поради скъперничество; безчувствие към страдащите; към чуждите болки и мъки.; осъждането на ближните заради техните нравствени немощи. С осъждане никой никому не е помогнал. Тъкмо по този начин мнозина са наранявани. Спасителят е заповядал: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени” Мат. 7:1-2. Не осъждане, а любов и снизхождение трябва да има в нашите взаимоотношения. Трябва да мразим злото, а не злия! Ненавиждай греха, а не грешника! Източникът на злото е дяволът. Грешникът, който върши неговата воля е негов роб. „Когато някой бутне друг в ямата, ние не порицаваме падналия, но онзи, който го е бутнал.” Затова падналия заслужава милостиво съчувствие. Следващия грях е завистта, която прогонва от сърцето всяко добро чувство и води такива хора до зложелателство. Колко злини е причинила завистта на ближните не може да се изчисли. Попитали един мъдрец, като му посочили един завистливец, който винаги ходел с навъсено и мрачно лице. „Защо този човек не е весел? Мъдрецът отговорил: „Или затова, че му се е случило нещастие, или затова, че на ближния му се е случило щастие”. Завистта е подобна на молеца, който изяжда дрехата в която се ражда. Така и тя погубва това сърце, в което се появява.

И така, през целия си живот може никога да не срещнем човек, който се нуждае от спасяване на живота, както в Притчата за самарянина. Всеки ден обаче срещаме хора, които имат нужда от физическа и морална подкрепа. Никак не е малко, ако я окажем с топло сърце.  Да не забравяме, че дори една добра дума, един съвет или искрено съчувствие също е жест на милосърдие.

Случаят с Толстой

Един ден Толстой, като минавал по улицата, видял един нещастник, който протягал изсъхнала ръка към всеки минувач за милостиня. Писателят бръкнал в джоба си, но за съжалине нямало нито една монета за тая простряна ръка. Толстой хванал ръката на нещастника и съчувствено му казал:

–  Братко, съжалявам, но нямам какво да ти дам.

Сълзи бликнали в очите на клетника. Лицето му грейнало.

– Непознати господине, достатъчно е, че ме наричаш свой брат. Стига ми това, че ме имаш за брат…

Свещеноиконом Стоян Махлелиев | www.smisalat-na-jivota.com

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 − seven =