Отец Василий Топузлиев и пример за съдружието на българите при градежа на молитвени домове

Един пример за българското дарителство, съдружие и взаимопомощ при издигането на православните храмове по българските земи.

В Националния военноисторически музей, в една от витрините, посветени на Втората световна война, са представени за посетителите богослужебните одежди на военния свещеник Василий Топузлиев. Отец Василий е ръкоположен за свещеник през вече далечната 1937 г. и заминава да служи в родопското с. Гледка. В края на 1944 г. той е изпратен на фронта като полкови свещеник към 10-и Родопски полк, където продължава да изпълнява своя духовен дълг. Господ запазва живота на отец Василий, който единствен оцелява при възпламеняване на мина. Всички останали войници около мястото на взрива загиват. За доброто изпълнения на своите задължения като полкови свещеник отец Василий е награден с български медал за участие в отечествената война, руски орден „За победата над Германия“, югославски и български орден „За храброст“.

Отец Василий Топузлиев полага началото на забележителен и продължаващ и днес род от свещенослужители в лоното на Българската православна църква. Най-известни негови представители са приснопаметните Дометиан, митрополит Видински и дисидентът отец Благой Топузлиев, съответно по-голям и по-малък брат, синове на отец Василий.

Енорията в с. Гледка, в която е изпратен да служи след ръкополагането си отец Василий, не разполага със свой храм. Поради това много скоро новодошлият свещеник подема инициатива за издиганото на църква в селото. Кампанията е един от многобройноте прекрасни примери за задружност, взаимоподкрепа и усърдие в издигането и украсяването на Божии молитвени домове по българските земи. Предлагаме разказа на Видински митрополит Дометиан за тези събития:

   Като млад и енергичен духовних, баща ми веднага поде инициативата за построяването на нов храм. Първата му грижа бе организирането на строителен комитет, определянето на подходящо място, изготвянето на архитектурен план и събирането на средства Голяма помощ в това начинание проявиха тогавашният кмет – юристът Захари Велчев, главният учител Никола Костов, както и членовете на строителния комитет.

   Тържествено, на 15 май 1938 г, стана полагането на основния камък на новия храм „Успение Пресвятия Богородици“. Извършен бе молебен и водосвет, а в основите на строежа се положи акт. Свешеник Данаил Николчев произнесе вдъхновено слово и пожела с Божията помощ да се изгради храмът, „който пръска духовна светлива на вечни времена!“.

   Планът за построяването на църквата бе изготвен от инженер Демирев, а главен доставчик на материали за строежа бе Иван Григоров, търговец от Кърджали. Същевременно кметът и баща ми обикаляха из града и по селата със заверено удостоверение от окръжния управител, за да събират средства – волни пожертвования за изплащане на надниците на майсторите и работниците. С Григоров беше уговорено, че след като се изплатят надниците на майсторите, ще събират средства и за материалите. Майстори-строители повикаха от нашето село Хасовица. Те живееха и се хранеха у нас под грижите на мама. Много жени и мъже от Гледка също помагаха за пренасяне на камъни и с колите си носеха вода, гасена вар и пр. По това време аз вече бях 5-6 годишно момченце и разбирах всичко случващо се.

   Обзавеждането на църквата бе поръчано от резбаря Минчо Заграфов от Банско, който до месец май 1939 г. успя да изработи и достави само двата малки иконостаса, владишкия трон и певницата. Поради внезапното му заболяване и кончината големият иконостас не бе завършен според уговорката. Това наложи да се скове временен иконостас от дъски и шперплат, на който да бъдат поставени иконите, изработени от иконописеца Христо Апостолов от София и откупени от добри християни, тъй като датата за освещаването на храма вече беше насрочена. Църковната камбана подариха свещеник Бельо Пейков и зет му Руси Русев от Кърджали, а други християни закупиха и дариха полилея и напрестолното евангелие.

   Освещаването на новопостроеният храм „Успение Богородично“ в Гледка стана на празника Св. Дух – 1939 г., извършено от тогавашния новоизбран Пловдивски митрополит Кирил (впоследствие Български патриарх).

   В Църквата „Св. Богородица“ отец Василий Топузлиев служи в продължение на повече от 60 години. Той бе изряден свещеник, макар и в едно малко село в Родопите, а към тази енория принадлежаха и още 6-7 по-малки селца. Енориашите му, както вече споменах, в по-голямата си част бяха тракийци, изселници от Беломорска Тракия, дърбоко религиозни хора, които редовно посещаваха Божия дом. Трудолюбив народ, боголюбив, с голяма вяра и родолюбие. Винаги канеха баща ми за кръщенетата, сватби и други по-важни моменти от живота им – освещаването на къщи, кладенци и начинания.

   Към храма в Гледка имаше ежедневен певец – Стамат Петров, и постоянен клисар – Никола Сарафов.

   Ежегодно на храмовия празник – 15(28) август, освен местното население, прииждаха и десетки богомолци от Кърджали, Момчилград, Джебел и околните села, които носеха много дарове – агнета, хлябове, баници и др. След светата литургия се правеше литийно шествие начело с храмовата икона „Успение Пресветия Богородици“, носена от благочестиви християни, които с голямо смирение и страх Божи се доближаваха до нея и всеки искаше да помогне в носенето й при обиколката на храма. Извършваше се водосвет, като всички присъстващи се поръсваха със светена вода, а после се освещаваше и вече подготвеният курбан – по 5-6 казана. Даваше се обща трапеза. Тъй като дворът на църквата бе широк 3 декара, имаше място за всички християни, които седяха под сянката на многото насадени акациеви дървета. Определени лица от настоятелството разнасяха казаните и наливаха в чинията на всеки човек от благословената супа с ориз, а отделно слагаха и от месото. Така всеки се гощаваше до насита, след което народът с благодарност се разотиваше.

Източник: Сб. Дометиан митрополит Видински (Юбилеен сборник посветен на 80-годишнината от рождението на архиерея и 25-годишнината от избора му за митрополит), съст. Борис Цацов, 2012, с. 36 – 38. Материалът е любезно предоставен от г-н Димитър Топузлиев, родственик на свещеник Василий Топузлиев.

Свързани публикации:

За морала сред войниците, вярата в Бога и военното свещеничество

Спомен: Призив за благотворителност в църква по време на Първата Балканската война

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen − fourteen =