Общността ни в Унгария около българския храм „Св. св. Кирил и Методий“ изпрати летовници в България

От Будапеща, Унгария, момчета и момичета в ученическа възраст от семейства с български произход или от смесени бракове отпътуваха за с. Равда, на Българското черноморие, където ще почиват.

Сред изпращачите бе и Негово Високопреподобие архим. Атанасий (Султанов), свещенослужител в българския храм в Будапеща „Св. Кирил и Методий” и протосингелът на Западно- и Средноевропейска епархия, който благослови заминаващите ученици и придружаващите ги.

Сборният пункт, както на повечето инициативи на общността, бе Българският културен дом, който се издига в непосредствена близост с храма „Св. Кирил и Методий“.

Такива почивки се организират ежегодно, за да могат децата от българската общност в Будапеща да опознават страната на предците си, нейната история и забележителности и да упражняват българския си език. Децата са от българското училище и изучават български език и народознание.

Българската общност в Унгария наброява няколко хиляди души, обединени около църквата „Св. Кирил и Методий”, Българското училище, Българския културен дом. Унгарският закон за малцинствата дава възможност да се създават самоуправления, организации, фондации. Така освен църква и училище, българската общност се представя чрез Българското републиканско самоуправление, Дружеството на българите в Унгария, Българското младежко дружество и други организации.

Общността е най-старата българска организация зад граница, основана с цел запазването на езика и българската идентичност. Призната е за една от 13-те официално малцинствени общности в Унгария и се ползва с особен авторитет и симпатия в страната.

Ранното присъствие на българи в Унгария датира още от ІХ век, когато страната е гранична на България. По-късно голяма вълна български заселници пристига в Унгария, след като крал Лайош завзема за кратко град Видин през 1395 г. Следващата преселническа вълна е след Чипровското въстание през 1688 г. и след Австро-турската война от 1737-1739 година. Най-голямата вълна на български преселници е от края на ХІХ до средата на ХХ век.

Освен потомците на българските градинари, има и такива, дошли след 1989 г.

Източник и снимки:  http://www.bg-patriarshia.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

11 + ten =