На 13 ноември се почита паметта на св. Йоан Златоуст – един от най – забележителните пастири на Православието.

Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на св. Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма. Св. Йоан е почитан като един от Светите Трима Светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир и имат големи заслуги към Църквата. Поради това, като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

За истинското богатство.  Св. Йоан Златоуст

Богатството, съчетано с добри дела, е добро.

В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: „Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща“ (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.

„Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника“ (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро – богатство не по наименование само, но най-вече – на дело!

Онова богатство (материалното – бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство – богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.

По какъв начин? Ще ви кажа.

Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите – раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.

Странно е наистина – користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.

И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.

За милосърдния човек се казва: „Да го възнагради Бог!“ – Но какво благодеяние си получил ти от него? – Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово – бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си.“

Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.

Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: „Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!“

Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: „Негодник, коварен, нечестив!„

– Но каква обида ти си получил от него?

– Аз – никаква, но моят събрат.“

И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?…

Църковни песнопения в чест на светителя:

Тропар, глас 8

От твоите уста, подобно на светлина от огън, като възсия благодатта просвети вселената:
не световните съкровища на сребролюбието потърси, а висотата на смиреномъдрието ни показа,
но с твоите слова, като ни учиш, отче Иоане Златоусте,
моли Словото, Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 2

От небесата приел Божествена благодат,
с твоите уста учиш всички да се поклонят в Троицата на Единния Бог,
Иоане Златоусте, всеблажени, преподобни,
достойно те хвалим, защото си наставник, явяващ Божественото.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/