„Молещият се от молитвата за един конкретен човек винаги преминава към молитва за много хора“

За безумната любов. Подвигът на св. Ксения Петербургска

Житията на светиите са литературен жанр. Както всеки друг жанр, той също има свои характерни особености. Тъй като това е много древен вид литература, а Църквата е изключително консервативна среда (което само по себе си е прекрасно), то и агиографията съхранява много ценни свойства, които е придобила преди стотици години. А съвременният човек, ставайки все по-плосък и едноизмерен с течение на времето, той не разбира и отхвърля цялата пищна сложност на предишните епохи, което значи и на своето минало. Много от това му изглежда смешно и наивно. Той отказва да вярва в много неща.

Днес неговите „светци“ са актьорите и спортистите, а житията на тези „светци“ заемат място в светската хроника или скандалите. Логичният завършек на този процес е в ада. И какво да правим? Трябва да вървим един към друг, тоест да приближаваме житията към съвременното разбиране, а интересуващите се хора – да вървят към светиите.

Запознаването с някого от светиите е лична среща на две човешки души. Среща през годините и разстоянията. Тези запознанства се отличават именно с особената дълбочина на личните чувства. Целият останал исторически антураж – като епохата, в която е живял светията, облеклото, нравите, битът, смяната на царските династии – отстъпва на заден план и става вторичен. Ние много бихме искали живеещите днес хора да имат колкото е възможно повече приятели измежду тези, които вече живеят в Небесния Йерусалим. Много бихме искали днес хората да общуват със светиите, да се учат от тях и да вземат пример от тях, изпълнявайки думите на апостол Павел: „Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа“. С тази цел ще се стремим да разказваме за светиите с чувство на топлота като за велики, но все пак приятели, преодолявайки шаблонността и схематизма, пречещи на личното общуване.

Това прилича на сваляне на ризата от някоя древна икона. Ризата е скъпоценна и хубава, но древните бои са по-добри. Така в началото на ХХ век са се открили на света „Троицата“ на Рубльов, благочестиво скрита от предишните поколения зад килограми сребро. „Троицата“ била толкова хубава, че самите ризи били възприети като прикрито иконоборство. Също така може да бъде вреден сантиментално-възвишеният стил в разговора за светостта за фрагментирания човек на ХХІ век. Пътят е сложен, но този, който върви по него, стига до края.

Животът и подвигът на блажената Ксения Петербургска

От всички руски градове Петербург е най-неруският град. На политическата карта на света само в Африка множество страни имат граници, сякаш начертани с линия. Това е наследство от колониализма. По същия начин, като под линия, е построен и Петербург. Москва обраствала с предградия така, както търговката обраства с поли, както луковицата обраства с плът. С вековете градовете се разрастват органично. Но не и Петербург. Планиран под линия, той се създал за броени години, докато другите градове се разширявали, обраствали с квартали и предградия в продължение на цели векове. Построен под прав ъгъл, потопил хиляди души под мрамора, дал форма на Рим, Амстердам и Венеция взети заедно, той израснал върху гнили блата и се въоръжил с топове против враговете и с кръстове против демоните.

Един от първите и неофициални светии на младия град била една жена, която не се отличавала с нищо външно. Градът бил имперски, службашки, чиновнически. Стотици Акакиевци Акакиевичи сновели насам-натам с бумаги под мишница. Нищетата мръзнела на студа и протягала ръка за милостиня. Имало много църкви, но малко подвиг заради Христа и малко милосърдие.

И изведнъж се появява една жена, която е раздала всичко на всички и се молила за всички така сякаш са нейни родни деца. Като правило, бездетните жени са жестоки. Като затворниците, изпращащи приятелите си на свобода, които ги поздравяват, но в душата си таят и горчивината на обидата. Нали приятелите им си отиват, а те остават. Безкористно да измолваш за другите това, от което си лишен самият ти – това е висша степен на любов.
Ксения Григориевна много обичала своя мъж. Те не живели дълго в брак и не им се родили деца. Внезапната му смърт преобърнала с главата надолу целия живот на младата жена.

В брака мъжът и жената се съчетават в една плът. И ако едната половина премине границата между живота и смъртта преди другата, то и втората половина се стреми към тази граница, макар и времето й още да не е дошло. Тогава човек умира още преди смъртта. Някои умират за обществения живот и се пропиват. Други умират за греховния живот и започват подвиг заради Бога.

Ксения искала нейният мъж да бъде спасен за вечността. Лишавайки се от временно семейно щастие, тя искала двамата да бъдат заедно във вечността. Заради това си струвало да се потруди. И ето, младата вдовица започва да безумства, или, казано на църковнославянски език, да юродства. Тя се отзовава само на името на своя мъж, облича се само в неговите дрехи и във всичко се държи като умопобъркана. И оттогава половин век тя крие непрестанната молитва за своя мъж под маската на безумието.

Молещият се от молитвата за един конкретен човек винаги преминава към молитва за много хора. Сърцето се разгаря, разширява се в любовта и обхваща пътешестващите, боледуващите, страдащите, пленените, умиращите… Голямото започва от малкото. Струва си да обикнем един човек и невидимо да пролеем кръв в молитва за този един човек – и веднага ще се отворят бездни, и пред мисления ни взор ще се окажат хиляди скърбящи, треперещи, униващи, нуждаещи се от молитва.
Ксения намерила това, което не е търсела. Тя искала да измоли блажената вечност за душата на любимия мъж – Андрей Фьодорович. Но тази гореща молитва за един човек я направила молитвеница за целия свят. Така от малкото израства голямото. Така хората намират това, което не са очаквали.

Ксения Григориевна не родила деца от Андрей Фьодорович, когото обичала. Не се насладила на семейно щастие, не видяла внуци. Но тя измолва за хората решение на различни житейски проблеми: примиряване с тъщата и свекървата, намиране на работа, смяна на жилище, избавяне от безплодие…

Обикновено който не е имал нещо, той няма и да го измоли. Който не е воювал, няма да разбере този, който е бил на война. Която не е раждала, няма да разбере многодетната. И така нататък… Но ето, Ксения, която искала, но нямала земно щастие, без никаква завист измолва същото това щастие за всички, които се обръщат към нея.

Петербург е най-неруският град. Планиран като под линия, подобно на Африка, нарязана като пирог, той целият се родил от ума, а не от живота. Но го населили руски хора, и след половин столетие в него се родили руски светии.

Те преодолели и собствената си греховност, и неестествеността на средата, в която живеели, и ни показали тържеството на Православиетто на продухваните от всички ветрове северни ширини на неизвестната на никого досега местност, наречена Санкт-Петербург…

 Прот. Андрей Ткачов

Превод: Татяна Филева

Източник: https://www.pravoslavie.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seven − four =