Митрополит Гавриил: С мъдрост, разсъдителност и упование в Бога, да се стремим да променяме нещата към добро

Интервю на Весела Веселинова с митрополит Гавриил по наболели обществени и църковни проблеми като детското образование и възпитание и новото училище в Ловчанска епархия, Църквата и посещението на богослуженията, църковното положение в Северна Македония и др.:

По време на една от дискусиите на първия квалификационен семинар за журналисти, които отразяват и църковните въпроси, ловчанският митрополит Гавриил изтъкна важността за подготовката и подбора на специалистите, които биха преподавали вероучение. Преподавателите трябва да са не само професионално подготвени, но и нравствени, стана ясно от думите му. Дядо Гавриил е ръководител на работната група по религиозното образование към Светия синод, а с него разговаря Весела Веселинова.

 – Ваше Високопреосвещенство, какво е мнението Ви за положението на Македонската църква – какво да се прави?

– Македонската църква е в схизма, в разкол. Българската църква не може да свали от нея тази схизма, защото и ние ще изпаднем в схизма (разделение – б.р.). Това, което можем и го правим – да ходатайстваме. И аз, и други духовници сме разговаряли. В момента или Сръбската църква може да даде автокефалия или всеправославен събор да й даде автокефалия. Няма друг начин тя да получи автокефалия. Да направим едното или другото.

– Подготвяте православно училище в Ловеч – какво ще бъде различното на православното училище и другите училища? Ще има ли нещо, което децата ще учат повече или по-малко?

– Началното общообразователно училище в Ловеч отваря врати на 15 септември с паралелка за първи и подготвителен клас. Догодина ще има втори клас. Искаме да наблегнем на християнското възпитание и на доброто образование на децата. Ще изпълняваме програмата на Министерството на образованието и науката. Ще се стараем да възпитаваме децата по християнски.

Програмата ще е същата, но ще добавим и вероучение. Най-вече атмосферата – всички учители да дават пример на децата – не само на думи, но и на дело. Сложили сме една минимална такса от 50 лева месечно. Парите, които ще получаваме от държавата, няма да са достатъчно, ще допълним и пари от митрополията. Тръгваме с паралелка от 15 ученици, ако има интерес – ще разширяваме.

– Защо е необходимо толкова години след края на комунизма да правим първите стъпки в просвещението за Християнството, да не знаем нищо като общество за основите на православието и за Църквата?

– По времето на комунизма се нанесе дълбока рана в съзнанието на българите. Толкова години се отричаше съществуването на Бога. Децата и учениците се възпитаваха в дух на атеизъм. Тези хора пораснаха, станаха личности с тези внедрени разбирания. Много трудно е сега тези хора изведнъж, така бързо да разберат истината. Това е една от основните причини.

Но и в западните страни, където не е имало комунизъм, не може да кажем, че духовният живот е на по-високо ниво, даже смятам, че не е, но там няма православие, а има религия, отстъпила от истинската вяра. Това е борба срещу духовния живот, срещу спасението на хората. Говорим за духа на злобата – дяволът, той съществува и използва всички възможности да попречи на хората да живеят правилно, да вярват правилно и след този живот да наследят вечния, истинския, от където той е изпаднал. Той не иска да е сам от страната на мъчението. Прави всичко възможно колкото хора може да заблуди, да ги вкара в неправилния път. Това е борба.

Една подвижница казваше, че ако българският народ в своята история не е имал възможност да достигне големи духовни висоти, то Господ в бъдеще ще му даде тази възможност. Вярвам, че това да стане, със старанието на всички нас, на духовенството.

– Коя е същността на вярата? Дали е ходенето на Църква, паленето на свещи се изразява християнството? Какво е необходимо да знаем – обикновените неща.

– Когато самарянката попитала Иисус къде трябва да се покланяме, Той казал, че Бог е дух и истина и трябва да Му се покланяме с дух и истина (Евангелие от Йоан 4:5-42). Християнинът не може без да ходи на черква. В Църквата има богослужение – Светата Литургия, свето Причастие. Но и да ходиш само на черква, без да се съсредоточаваш, без да се молиш, да преживяваш службата – ползата може да бъде много малка. Понякога човек по независещи от него причини не може да посещава църковните служби, но да се моли съсредоточено в дома си и Бог да му въздаде. Най-важното е да се стараем да се покланяме с дух и истина. Не можем да останем и без светите тайнства, които дават благодат на човека и му отварят вратите към духовния живот и към истинската молитва. Тайнствата са в самата Църква.

– Имаме ли погрешна представа за християните в обществото – че християните трябва да търпим всичко?

– Не. Трябва да сме мъдри и разсъдителни – там, където трябва да се променят нещата и това зависи от нас (да ги променим). Където не зависи от нас, да се молим Бог да помогне. Някои неща, които Господ е допуснал и ние не можем да променим, трябва да приемем като Божие допущение, като Божия воля – да приемем като наш кръст. Това не означава всичко да приемаме и нищо да не правим, напротив – с пълно старание да правим това, което зависи от нас – и с лични усилия, и със старание за молитва да го променим. Което не можем да променим, да приемем.

Източник: https://news.bg/

Заглавна снимка: http://predanie.bg/

Свързани публикации:

Митрополит Гавриил бе отличен за издигане на духовните ценности в българското образование

Митрополит Гавриил относно инициативата за общобразователно училище към Ловчанска св. митрополия

Митрополит Гавриил – 20 години архипастирска, просветна и социална дейност

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × five =