Мечти за бездомни…с болка

Всички ги подминаваме. Така обичайно е, не можем да мислим сега и за тях… особено когато сами имаме толкова проблеми… А и няма как да им се помогне. И някак тези полухора-същества ни стават абстрактни и далечни и опасни.. от заразяване (сега така актуално) най-малкото, пияници и др.

А Господ какво е казал – „Ако нахраните един гладен, мене сте  нахранили…“

Скандинавските социални служби установили, че ако снабдят един бездомник с жилище, той променя психиката и навиците си и лесно се социализира.

Бихме могли да помечтаем за един църковен приют за бездомни, достатъчно голям, но не и безличен, който да осигурява на първо място медицински грижи, разбира се уют, развлечения  и удобства (без краста и въшки както в държавните приюти, ни казва Роберт, един бездомник от Докторската градина) и не на последно място параклис, свещеник и психолог за духовното и психическото здраве на ползвателите. И програми за трайно излизане от бедността…

Да помечтаем, да помечтаем, пък да започнем да реализираме…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two + twelve =