Малките неща – стихотворение от ученик

Малките добрини и Пресвета Богородица през погледа на даровития седмокласник, Александър Радев.

 

Малките неща

Влиза Мария в църквата щастлива

за Господа със мисъл най-красива –

нея Божия майка ще я наричат

и вовеки ще я обичат.

А нейната любов е безгранична.

Добротата ѝ откривам в молитвата си лична

и щом затворя очи пред лика ѝ свят,

усещам мигом нежния заряд.

Тя в семейството ще е опора-

на деца, родители, на всички хора

християните готова да прегърне пак,

прошка да даде на всеки враг.

Богородица над младите и ден, и нощ, ще бди,

когато истински в сърцето си я носиш ти,

и пак родът човешки от грижите ѝ се нуждае,

и аз, и ти, и той ще я открием, ако се покаем.

Благословено ще е всяко дете и младеж,

в семействата няма да има сълзи и дележ.

Изпълнени с вяра, доброта и състрадание,

християнството ще прославяме с упование.

Всеки иска своя къс надежда –

с вяра и любов да го зарежда.

В живота най-важните са малките неща,

на които Богородица ни учи с вещина:

милосърдие, благородство, човещина,

любов, състрадание и покаяние,

търпението, вярата и чистотата –

това са добродетелите на душата.

От иконата благо Богородица поглежда,

за да има всеки ден надежда –

за християнските люде и децата,

щастие да има и отплата.

 

Александър Радев

VІІ клас, ОУ „Райна Княгиня” 

гр. Пловдив

Източник: http://www.plovdivskamitropolia.bg/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen + 8 =