Как протече четвъртият Летен младежки форум на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” – Варна

Тази година Летният младежки форум се проведе от 3 до 9 август под надслова „Част от цялото”.

За няколко дни 30 младежи станаха част от живота на Църквата. В личен опит те имаха възможност да се убедят, че това не е живот с архаичен привкус, несъвместим с нашето време, а съвсем настоящ, динамичен и вълнуващ. В него има място за преходи през планината, служби под открито небе, песни край огъня, срещи и разговори както с връстници, така и с опитни християни, монаси и духовници. Лично време за споделяне и възможност за задълбочаване на познанията за православната вяра и българската християнска история и култура.

Програмата

Както и миналата година, програмата започна още в автобуса. По време на пътуването психолозите Павел Павлов и Милена Петрова предложиха на младежите игри за опознаване, които бързо ги сближиха. Те бяха полезни и за общата работа на форума – в импровизираните групи всеки сподели очакванията си от започващото пътуване, а след това бяха дадени и предложения за правила, които всеки трябва да спазва, да се случат тези очаквания. Правилата бяха записани и съпътстваха форума до края му. В една от игрите младежите споделиха своите проблеми при общуване – и с родителите си, а и с връстниците си, особено с невярващите, което от своя страна даде насоки на психолозите за предстоящия тренинг по време на форума (в Троянския манастир).

Разбира се, и тази година всеки участник получи тениска с оригинален надпис с темата на форума. Неотменна беше и „музикалната програма” – вече запазена марка на летния форум. Новите участници бързо се присъединиха и скоро пееха наравно с всички тропарите на св. Йоан Рилски, на Преображение Господне и Пресвета Богородица, а към трите преводни песни – „Наша вяра”, „Говори ми, Боже” и „Дали знаеш”, се добави и още една, специално създадена за това издание на форума – „Песен за подвига на св. Йоан Рилски”. Така неусетно пристигнахме в крайната точка на пътуването – с. Белчин, където край крепостта Цари Мали град се присъединихме към поклонниците от пешеходния поклоннически път „Рилския Чудотворец”.

Поклонници

Следващите три дни на младежкия форум бяха синхронизирана с програмата на поклонническия път „Рилския Чудотворец”, който стотици вярващи извървяват – тази година вече за десети път – в чест на пренасянето на мощите на св. Йоан от Търново до Рилския манастир преди 550 г. За младежите това не беше първата среща с поклонниците. Много от тях добре си спомняха вълнуващото посрещне на похода в Рилската обител миналата година. Сега обаче предстоеше сами да изминат този път, и вълнението беше още по силно. Но като начало трябваше да се разпънат палатките. Дъждът, който беше валял цял ден, беше спрял като по поръчка за нашето пристигане, но небето не предвещаваше суха нощ. Така и стана – след общата вечеря, задължителния инструктаж за следващия ден и краткото музикално представяне на младежите край огъня, по време на вечерната молитва дъждът отново заваля. Бързо се скрихме в палатките, продължавайки на ум с молитва по-скоро да спре… Така съвсем директно и автентично се включихме в живота на поклонническия поход, ставайки част от това цяло, обединено от вярата в Христос и почитта към преподобния рилски Чудотворец.
4 август (неделя) започна с кратък преход до съседното село Клисура, където в храм „Св. Димитър” беше отслужена св. Литургия, оглавена от архим. Василий, протосингела на Софийска епархия, в съслужение с о. Ангел Ангелов, о. Стефан Стайков, о. Сава Кокудев от София и йером. Спиридон от Чипровския манастир. След като много от поклонниците се причастиха с Христовите тайни, всички бяха обилно нагостени от гостоприемните домакини. Напълнили термоси и бутилки с топъл чай, потеглихме през Лъкатишка Рила. Първият истински преход през планината – на места доста кален от нощния дъжд, но несъмнено вълнуващо преживяване. Още при първото спиране за отдих се оказа, че запознанствата вече са в пълен ход, а по време на голямата почивка за акатиста към светеца нашата група вече се беше увеличила с още няколко младежи от поклонниците…

До крайната точка в този ден – хижа „Рилски езера” – стигнахме през Паничище, с лифта. Неочаквано ниската температура на върха този път ни отказа от нощуването в палатки. С благодарност се възползвахме от свободните легла в хижата – с пълното разбиране, че в планината, под покровителството на св. Йоан, няма случайности.

5 август беше последният ден от прехода. Очаквахме го малко притеснени, защото предстоеше 10 часа път. Отрано започна стягането на багажа, който ще изпратим с лифта към автобуса. Междувременно решихме да загреем с малко гимнастика и … едно-две хора. Уви, заради травми, които не позволяват на петима от младежите да изминат дългия преход, се наложи да останат и с автобуса да се придвижат до Рилския манастир.

След акатиста и стриктния инструктаж поклонниците потеглиха към първата точка – Бъбрека, едно от Седемте рилски езера. Там след почивката и един бърз турнир по лицеви опори (мъже и жени) дойде ред за най-вълнуващото – водосветът. Отслужи го архим. Василий, който измина редом с всички целия поклоннически път. И накрая започна изкачването към билото – трудно, но и несравнимо с нищо изживяване. С всяка крачка пред очите ни се разкрива нова гледка, ново езеро, нов връх. Веят се трибагреници, песни, прегръдки, сърцето тупти забързано не само от умората, но и от вълнение и умиление пред красотите на родната природа и от усещането за споделеност на преливащите чувства.

При Рилския Чудотворец

Посрещането на поклонниците в Рилския манастир винаги е най-трогателният момент. В края на гората пред манастира всеки от пристигащите се посреща с хляб пред иконата на св. Йоан. Отслужва се за последен път акатист към светеца (до гроба на Джеймс Баучер), така се изчакват да се съберат всички и заедно влизат в манастира. В храма вече монасите и много посрещачи ги очакват. На колене пред раката с мощите на св. Йоан се прочитат молитвите и всеки минава да му се поклони. Принася на светеца онова, което е събрал в сърцето си по дългия път към него, и не спира да приглася с думите на тропара:

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Промени и преображения

След посрещането на поклонниците в Рилския манастир и настаняването по стаите, събрани на обща трапеза, младежите започнаха да споделят преживяванията си по време на похода – какво е било за тях това преживяване, как са се чувствали, какво се е променило или биха искали да променят – всеки беше открил по нещо за себе си, беше получи подкрепа, беше си дал сметка за собствените сили и качества, които му бяха помогнали или му бяха показали посока за промяна (ТУК). Но всички бяха единодушни в едно – колко е важно да са благодарни за нещата, които имат и възприемат за даденост или нещо естествено, като вода, електричество, легло, топъл дом, а всъщност са им осигурени от техните родители. Това беше добра подготовка за предстоящия празник Преображение Господне, но и началото на една добра традиция – до края на форума споделянето в края на всяка вечер беше неотменна част от програмата за деня.

Празничният ден

Преображение Господне започна както всяка година с Архиерейска света литургия, в която участват всички поклонници, изминали пътя „Рилския Чудотворец”. Редом с игумена на Рилската обител служиха свещениците от похода и много младежи – иподякони в своите енории. Сред тях бяха и три момчета от младежкия форум. По време на причастяването със Светите Тайни раката с мощите на св. Йоан отново беше отворена за поклонение, а след празничния обяд литийно шествие се отправи и към гроба на светеца. Там бе прочетен за последен път акатистът в негова прослава, а отец Ангел Ангелов отново припомни на всички поклонници, че, изминали този път, те вече стават Йоанови, а щом са Йоанови, значи са Христови.

Тук се сбогувахме с всички, с които преживяхме заедно трудностите и вълненията през последните три дни, и продължихме към следващия момент от програмата на форума. Това бяха игри и групова работа, подготвени от нашите психолози Павел и Милена така, че да насочат вниманието на младежите към позицията, която те заемат при общуване с другите – лидер,увличащ всички след себе си, активен участник или пасивен изпълнител. Изтъквайки предимствата на всяка една позиция, те стигнаха до извода, че всеки е важен като част от цялото и че без него то не би могло да функционира пълноценно. Накрая, разделени на групи, те прочетоха различни откъси от „Завета на св.Йоан Рилски”, търсейки лидерски послания в него и съвети, които биха могли да следват и днес. Според мнозина от тях, смиреният монах не би могъл да бъде лидер, но фактът, че столетия наред Рилският Чудотворец е духовен водач на нашия народ, им помогна да разберат, че лидерството не се състои в изпъкване над другите, а в грижата и увличането на всички в нужната посока за общото благо. Също така и много от напътствията в „Завета” на светеца се оказаха полезни и напълно приложими в наши дни. А за да има откъде да си го припомнят, всеки от младежите получи книжка с неговия текст.

При отец Нектарий

На следващата сутрин се сбогувахме със свети Йоан и неговата света обител и отпътувахме за Троянския манастир. По пътя обаче се отклонихме за малко, за да се поклоним и в Гложенския манастир, и определено не съжаляваме. Струваше си трудното изкачване по тесния криволичещ път, за да се запознаем с отец Нектарий – единственият монах и в същото време свещеник и игумен на манастира на св. Георги Победоносец. Той се появи, щом младежите запяха в храма, и посвети цялото си време на нас. Показа ни чудотворната икона на светеца – от типа „пътуващи”, която се появила тук по чуден начин и посочила мястото, където да се съгради манастирът (през 1230 г.) След това любезният домакин ни показа скривалището на Васил Левски и музея в чест на митрополит Климент (Васил Друмев), заточен тук по време на управлението на Стамболов.

За съжаление времето напредваше и трябваше да продължим пътуването. Отец Нектарий ни изпрати почти до автобуса, като не пропусна да поиска списък с имената ни, за да се моли за нас. И нищо чудно да го е направил веднага, щом преодоляхме така успешно всички трудности, спускайки се обратно по тесния път… Разбира се, вечерта в Троянския манастир, по време на споделянето след вечеря, никой не пропусна да спомене срещата с добрия монах – в манастира на св. Георги бяхме видели пример за това, как в Христа и сам войнът е войн.

Под покрова на св. Богородица в Троянския манастир

„Младежки форум – Обучение – Молим, не влизайте!” С този надпис два дни опитвахме да спираме любопитните посетители на Троянския манастир, да не влизат в залата, където се провеждаха заниманията на младежите от форума. Но любопитството беше разбираемо – кой не би надзърнал зад врата, от която долита оживена глъчка и периодично избухва смях?! Залата също е специална. Уредена е в памет на архимандрит хаджи Макарий – игумена на манастира по време на освободителните борби.

След вечерната служба в храма с молебния канон пред чудотворния образ на св. Богородица – Троеручица, започна вторият цикъл от програмата на летния форум. Първо младежите чуха беседата на Борислав Аврамов, отговорник за работата с младежта към Варненска и Великопреславска митрополия. Тя беше за това, какво значи да си част от Църквата и как се става част от нея. Свързвайки темата с отминалия празник Преображение Господне, той припомни събитието, описано в Евангелието – момента, в който Христос показал на учениците си какво означава човекът да бъде преобразен от Божествената благодат. Събитие, което открива и на нас какви ще станем един ден ние, вярващите християни, как ще бъдем преобразени от Божествената благодат при възкресението ни от мъртвите. Като пример за такъв човек, в когото действала Божията благодат, лекторът посочи св. Йоан Рилски. Той я придобил в своя монашески подвиг и тя до днес действа в неговото нетленно тяло тук, на земята, и в неговата душа на небесата, и по неговите молитви тя действа и в нас, като ни укрепва и изцелява… Каква връзка има всичко това с нашия живот, беше нагледно обяснено на младежите с три пластмасови бутилки – пълна неразпечатана, празна с капачка и празна смачкана, без капачка. Оказва се, че благодатта, с която Бог ни изпълва при нашето Кръщение, може да бъде изгубена, а изпразнени от това ценно съдържание, с нас се случва едно друго преображение – малко по малко изгубваме своята цялост и започваме да се разрушаваме духовно, психически и физически (както смачканата бутилка). Защото в човека освен енергията на благодатта, живее и действа и друга енергия – на греха, унаследен от първите хора, който постепенно ни разрушава, ако не използваме своята свободна воля в правилната посока.
Също за свободната воля и за случаите, когато без да си даваме сметка, се отказваме от нея, ставаше дума в тренинга на психолозите Милена и Павел следващия ден. Тяхната тема беше „Зависимостите”. В групова работа младежите показаха своите знания по нея, а от коментарите на специалистите си направиха извод доколко тези знания съответстват на истината, и какво още е важно да научат. Игрите, колкото и забавни, толкова и поучителни, им показаха колко е важно да обмисляме своите избори и решения, защото понякога от това зависи животът ни. Ако сме лековерни и самоуверени или подражаваме на някого, за да придобием увереност, сами попадаме в капаните на зависимостта. Какви причини водят човека до зависимост от нещо, какви видове зависимости има, може ли и как да помагаме на такъв човек, кое е по-лесно: да опиташ и да спреш, или да откажеш на предложението още в началото – все важни въпроси, на които, надяваме се, младежите получиха ясен отговор. А за това, че имат доверие на психолозите и ще приемат казаното от тях сериозно, личеше по многобройните разговори, които водеха с тях по всяко време, търсейки отговор и на други важни въпроси.

Срещата с йеромонах Стефан в последната вечер от престоя в Троянския манастир беше също много ценна както като преживяване, така и като знания и съвети, които получиха. Младият монах бързо скъси дистанцията и ги обезоръжи със своето непринудено общуване с тях. Впечатлен от темите, които са разглеждали в беседите и тренингите, той подчерта колко е важно човек да се научи да живее без да си вреди. Но също толкова е важно, – каза той, – да се научи да живее и без да вреди на другите. Интересно беше решението, което им предложи, за да преценяват правилно, дали се справят с тези две задачи – думите на св. ап. Павел към коринтяни (1Кор. 13:4-8), известни още като химн на любовта. Ако замените думата любовта със своето име, – каза той, – и видите, че написаното в този текст не съответства с вашите действия и начин на живот, значи имате нужда от корекция. Доста добър урок по смирение – и то не само за младежи…

8 август завърши с вечеря, благословена задочно от игумена, дядо Сионий, но не само затова беше по-специална. Още от предишния ден течеше подготовката за нея, или по-точно за програмата, с която да закрием четвъртото издание на Летния форум. Освен игрите и викторините, в които наравно с всички се включи и о. Стефан, беше поднесена и една празнична изненада. Поводът беше рожденият ден на новия член в екипа на форума – скромната и грижовна, безценна с опита и знанията си и обичана от всички Маша. Разбира се, имаше и торта (доста плодова и сочна), и картички с пожелания, впечатляващи с размера си. А при споделянето по време на вечерята младежите се опитах да обяснят как те разбират израза част от цялото. Повярвайте, мненията им бяха удивително мъдри.

Сутринта на 9 август. Дойде ред да се сбогуваме с нашите любезни домакини – с о. Георги, който служеше в храма и отдалече се радваше на младежите през тези два дни, и с о. Стефан – вече като добри познайници и желани гости занапред. И дано срещите не закъснеят. Поклонихме се на Божията Майка и потеглихме към дома.

Тук остават само смелите

На връщане към Варна вместо манастирите в Арбанаси, решихме да посетим Патриаршеския манастир „Света Троица”. Някога основан от св. Теодосий Търновски, а по-късно станал средище на Търновската книжовна школа под ръководството на св. Патриарх Евтимий, днес той е девически манастир и за него се грижат две монахини – сестра Анисия и игумения Харитина. На малкото дворче до храма, под надвисналите скали на платото, игуменията ни разказа историята на обителта – за трагичната съдба на братята при падането на Търново и заточението на Патриарха, за възстановяването на сградите и братството след Освобождението и последвалото разрушително земетресение, за поверяването му под грижите на сестрите, но и за това, колко е трудно, когато няма достатъчно монаси… „Тук остават само смелите!” – каза тя и продължи да разказва притчи и да съветва младежите да пазят своята чистота и вярата си. Специално внимание обърна на облеклото им и защо в манастира държат непременно да са покрити главите на момичетата и никой да не влиза с оскъдни дрехи, особено в храма. „Пример може да ни бъде св. Богородица – каза тя, – както в своето отношение към Бога, така и с външното си поведение”.

С размисли за чутото и видяното, потеглихме към автобуса, а в главите на мнозина звучаха думите от песента за подвига на монашеския живот: „Голямо чудо е да се/ откажеш от всичко,/ да вземеш смело кръста си/ и след Христа да тръгнеш… Човек не става монах,/ като си сложи расо,/ ако не се предаде/ на Божията воля… Това е много тежък кръст,/ но той е и сияен/ и който го понесе,/ ще свети над всички…”

Завръщане

Следваше финалният отрязък от пътуването – завръщането във Варна. Песните и разговорите не спираха, а част от младежите се възползваха от микрофона – отново да споделят как се чувстват след преживяното през изминалата седмица. Много от тях усещаха промяната, настъпила в тях след срещата с живота на Църквата. Бяха осъзнали, че православната вяра не е просто част от българската история и култура, а нещо, което дава сили и променя хората.
Разбира се, постоянно се чуваше въпросът кога пак ще ги съберем, както и пожелания да се случи скоро – поне за един ден, ако не за седмица. Но отговорът и за тях самите вече беше съвсем ясен – няма нужда някой да ги събира, те вече са едно цяло – една малка общност от православни младежи, и от тях зависи тя да се запази и да се увеличава. Ние само ще помагаме и ще се радваме на тази нова, млада част от Тялото Христово, укрепваща под покрова на Пресвета Богородица и на св. Йоан Рилски.

Източник и снимки: http://arhangel.bg/ – ТУК и ТУК

Свързани публикации:

Да се включим в четвъртия Летен младежки форум на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” – Варна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × 2 =