Какви са целите на Дякония – страница за популяризация на православна социална дейност

Заработи страница, посветена на взаимопомощта и връзките между отделните енории в областта на подети от тях социални инициативи.

„Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.“ (1 Йоан 4:8)

Появата и разпространението на Христовата вяра е повратна точка в историята на човечеството. Цялата история на християнството е история на стремежа на Господ да помири човеците със Себе си, стремеж на Любовта да спаси отпадналото от Нея човечество. Най-висш пример за това е самата кръстна Божия жертва. Съвсем закономерно, проявите на любов и стремежът към нея под покрова на Божията благодат става централна тема в Св. Предание на Православието. В тази сфера попадат и делата на милосърдие и взаимопомощ. От притчата за Добрия самарянин е видно, че този вид поведение включва всички човеци, без разлика от раса, пол, религия и пр. Всеки един човек е ближен на християнина. Разбира се, в проявите на любов трябва да има разсъдителност, „защото безразсъдна любов може да причини зло, не просто може, а го прави“ (Лимасолски митрополит Атанасий).

Още в древната Църква на дяконите е поверено обгрижването на немощните и слабите християни и събирането на помощи. Християните не отказвали помощ и на хора, които не са част от християнските общини, въпреки периодичните гонения, на които били подлагани. След като преследванията престават, християнската Църква постепенно поема много от функциите на днешните социални ведомства и институции. Към храмове и манастири функционират болници, приюти, училища, там дирят помощ хора, притиснати от различни нужди и бедствия. Тези прояви на Църквата се разпростират навсякъде през средновековния период, продължават през следващите столетия и не са изгубили смисъл в най-ново време.

good-shepherdБългарската православна църква не прави изключение. След Освобождението тя започва да развива социална дейност постепенно, най-напред въз основата на еднократни помощи и каузи за нуждаещи се. Стъпка по стъпка се стигна до организирането на детски летовища и юношески лагери към епархийските манастири, на детски ясли, градини и забавачници, на детски игрища и млечни кухни за родилки, на детско-юношески столове и трапезарии, занаятчийски училища, сиропиталища, старчески заведения и др. Забележителен успех постига Софийското православно братство за църковна обществена дейност чрез курсове за ограмотяване на домашна прислуга (обикновено бедни момичета от селата) и борба за подобряване условията, при които се работи.

След 1944 г. обаче подетата социална дейност на Църквата понася удар от новата комунистическа власт. Постепенно социалните заведения биват иззети от контрола на църковните ведомства и държавната субсидия за църковна социална дейност е спряна. Със Закона за вероизповеданията от 1949 г. социалната инициативност на Църквата е фактически прекратена. Социалният ангажимент на Църквата губи обаче само своя официален характер. Той продължава, но тайно и скрито – от и между самите енориаши – и с подкрепата на духовните лица. Забележителен пример в това отношение е издръжката на около 400 студенти, с която се нагърбва Ловешкият митрополит през петдесетте години на XX в.

След демократичните промени в България Църквата получава възможност за възобновяване на своята социална дейност. За съжаление, подетите обществени противопоставяния, които в Църквата придобиват формата на разкол, затрудняват и забавят този процес. Въпреки това не липсват стъпки, които улесняват подновяването на социалното църковно дело. Конституционните и законови промени в България позволяват на Църквата да развие социална дейност, при условие че бъде регистрирана като юридическо лице, съобразно с действащите норми. В църковните среди също се подемат инициативи – на църковно-народни събори се приемат постановления за възобновяване на социалното дело, откриват се катехизаторско-информационни отдели към митрополиите, енорийски духовно-просветни центрове, кухни за бедни и нуждаещи се, приюти за деца без родителска грижа, възобновяват се неделните училища, организират се катехизаторски курсове, беседи, прожекции, и др. Социалната дейност, въпреки че е под общата егида и в рамките на Българската православна църква, не придобива централизиран организационен характер. Подкрепата на Църковното ръководство по правило е налице, но организирането на дейностите е оставено на епархийско и енорийско равнище. Без да навлизаме в минусите и плюсовете на това положение, ще отбележим, че има какво още много да се желае. Трябва обаче да се признае, че енорийската социална ангажираност дава възможност за сърдечна помощ – доброволчески или финансова – от страна на искрени и вярващи хора. Именно тук виждаме и мястото на страницата на Дякония.бг.

Разпокъсаните отделни инициативи невинаги успяват да достигнат до своя успешен край или, в някои случаи, неговото постигане се отлага за неопределено време. Замисълът на страницата на Дякония е да бъде платформа за запознаване със социалните каузи по места, независимо от техния характер. Дяконията, като проява на социална и обществено-полезна дейност в име Христово, може да бъде доброволчески или финансово подпомагане на болен енориаш, участие в катехизация – курсове, прожекции, беседи, подкрепа за приюти, строеж на храмове, издаване на енорийски листове, летни лагери и др. Страницата на Дякония предлага възможност отделните инициативи да достигнат до повече православни християни, които биха желали да се включат и да помогнат, кой, с каквото може. По-далечната цел на страницата е да популяризира въобще в обществото социалните инициативи на Българската православна църква и да насърчи диренето на помощ и подкрепа в нейните среди от хора, които все още се колебаят в своя път относно вярата в Бога. С Божия помощ и човешката подкрепа, оказвана в православна духовна среда, се надяваме да допринесем за спасението и утешението на много души. Смеем да се надяваме също, че по този начин би се принесло и плод в полза на все още изграждащата се социална активност на Българската православна църква в нейната най-нова история.

            Можете да се свържете със страницата на Дякония посредством меню „Контакти“ или бутонът „Предложи кауза“ (в процес на дообработка).

Виж също: Обръщение – апел на страницата за популяризиране на православна социална дейност „Дякония. БГ“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four − four =