„И малката милостиня много спомага“ (Св. Серафим Саровски)

За милостинята – от св. Серафим Саровски

Трябва да бъдем милостиви към бедните и странници; за това много са се грижили великите светилници и отци на Църквата.

По отношение на тази добродетел трябва по всякакъв начин да се стремим да изпълняваме следната Божия заповед: бъдете милосърдни, както и вашия отец е милосърден (Лук. 6:36); и: милост искам, а не жертва (Мат. 9:13).

Мъдрите се вслушват в тези спасителни думи, а неразумните не се вслушват в тях; поради това и наградата им няма да бъде еднаква, както е казано: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне (ср.: 2 Кор. 9:6).

Примерът на Петър Хлебодарителя, който за парчето хляб, подадено на бедния, получил прошка на всичките си грехове, както му било показано във видение, да подтикне и нас да бъдем милостиви към ближните: защото и малката милостиня много спомага за получаване на Царството Небесно.

Трябва да даваме милостиня с душевно благоразположение, според учението на св. Исаак Сирин: „Ако даваш нещо на нуждаещия се, веселието на лицето ти да предшествува твоето даване, и го утешавай с добри думи в скръбта му“ (Слово 89).

От: Поученията на свети Серафим Саровски, Света Гора – Атон, Славянобългарски манастир Св. Великомъченик Георги Зограф, 2004, с. 38.

 

Житие на св. „Петър Хлебодарителя“ (Житие на св. Петър, който преди това бил митар) – паметта му се празнува на 22 септември.

 

В Африка живял един жестокосърдечен и немилостив митар, на име Петър. Той никога не пожалил нямащите, нямал в ума си мисъл за смъртта, не ходел в Божиите църкви и сърцето му винаги било глухо за просещите милостиня. Но благият и човеколюбив Бог не иска смъртта на грешниците, а се грижи за спасението всички и всекиго спасява с неизповедимия Си Промисъл. Той явил милостта Си и на Петър и го спасил по следния начин.

Веднъж бедните и просяците, които седели на улицата, започнали да хвалят хората, отнасящи се с милосърдие към тях, молели се за тях на Бога, а немилостивите укорявали. Като беседвали така, те заговорили и за Петър. Разказвали за това, как жестоко постъпвал с тях и се питали един друг получил ли е някой от тях милостиня от дома на Петър. Когато не се намерил такъв човек, един от бедните станал и казал:

– Какво ще ми дадете, ако сега отида и изпрося от него милостиня?

Като се уговорили, те събрали помежду си залог, а просякът тръгнал и застанал до вратите на Петър. Скоро той излязъл от дома и водел осел, натоварен с хляб за княжеския обяд. Просякът му се поклонил и високо започнал да проси милостиня. Петър взел един хляб, хвърлил го в лицето на просяка и отминал. Като уловил хляба, просякът се върнал при събратята си и казал:

– Получих този хляб от ръцете на самия Петър.

При това той започнал да прославя Господа и Му благодарял за това, че Петър е толкова милостив.

След два дни митарят заболял толкова зле, че даже се намирал близо до смъртта. И ето, представило му се във видение, като че стои на съд и на теглилка мерят делата му. От едната страна на кантара стояли смрадните и зли духове, а от другата се намирали светли и благообразни мъже. Злите духове донесли всички зли дела, извършени от митаря Петър в течение на целия му живот от най-млади години и ги положили на кантара. Светлите мъже не намирали нито едно добро дело, което да положат на другата страна на кантара. Затова те били печални и с недоумение говорели един на друг.

– Няма какво да сложим на кантара.

Тогава един от тях казал:

– Действително няма какво да положим, освен един хляб, който той подаде заради Христа преди два дни, и то по неволя.

Те положили този хляб от другата страна на кантара и той натежал над злите дела. Тогава светлите мъже казали на митаря:

– Върви, бедни Петре, и прибави още към този хляб, за да не те вземат бесовете и да не те поведат на вечни мъки.

Като дошъл на себе си, Петър започнал да размишлява за това и разбрал, че видяното от него не било привидение, но самата истина. При това той си спомнил всичките си грехове, даже и тези, за които вече бил забравил – ясно си представил всички съгрешения. Точно тях злите демони, след като ги събрали, слагали на кантара. Тогава, удивен, Петър помислил:

– Ако един хляб, хвърлен в лицето на бедния, толкова ми помогна, че бесовете не можаха да ме вземат, то колко ли повече щедрата милостиня, която се извършва с вяра и усърдие, помага на тези, които не се скъпят да раздават богатството си на бедните.

И оттогава той станал във висша степен милостив дотолкова, че не пощадил и себе си дори. Веднъж той вървял към митницата си (място, където се събирали данъци и такси, бел.ред.). По пътя срещнал един корабовладелец: той бил гол, тъй като поради потъването на кораба си съвършено обеднял. И ето, като паднал в нозете на Петър, той молел да му даде дреха, за да може да прикрие голотата си. Петър снел прекрасната си и скъпа връхна дреха и му я дал. Но този, като се срамувал да ходи в такава одежда, я дал на един търговец, за да я продаде. Като се връщал от митницата, Петър видял, че дрехата му е окачена на тържището за продажба. Това така го опечалило, че след като се върнал вкъщи, той не вкусил нищо, а се затворил, започнал да плаче и ридае, като казвал:

– Бог не прие моята милостиня. Не съм достоен за това, бедният да има спомен за мен.

Като плачел и скърбял така, той задрямал и ето, явил му се един благообразен мъж, който сияел по-светло от слънце. На главата си имал кръст и бил облечен в същата дреха, която Петър дал на разорения корабовладелец. Мъжът казал на Петър:

– За какво скърбиш, брате Петре? Защо плачеш?

Митарят отвърнал:

– Как да не плача, Господарю мой, като давам на бедните от това, което Ти си ми дал, а те отново продават на тържищата даденото им.

Тогава Явилият се му казал:

– Не позна ли одеждата, която Аз нося?

Петър отвърнал:

– Да, Владико, познах я. Тя е моята. С нея облякох голия.

Явилият се казал:

– Престани да скърбиш, понеже одеждата, която даде на просяка, приех Аз и я нося, както виждаш. Похвалявам те за доброто дело, понеже облече Мене, погиващия от студа.

Като се събудил, митарят се удивил и възревнувал за живота на нямащите, като казал:

– Ако бедните са това, което е Христос, то, кълна се в Господа, няма да умра, докато не стана един от тях.

Той веднага раздал на просяците всичкото си имущество и освободил робите си, като оставил само един от тях. На този раб той казал:

– Искам да ти съобщя една тайна. Пази я и ми се подчинявай. Ако не запазиш тайната и не ми се подчиниш, знай, че ще те продам на езичниците.

На това робът му отвърнал:

– Господарю, аз съм длъжен да направя всичко, което ми заповядаш.

Тогава Петър му казал:

– Да отидем в светия град, да се поклоним на Животворящия Гроб Господен и там ще ме продадеш на някого от християните, а получените от продажбата пари раздай на бедните. Тогава и сам ще бъдеш свободен човек.

Робът се удивил на такова странно намерение на господаря си. Не искал да се подчини и му казал:

– Да отида с тебе в Светия Град съм длъжен, тъй като съм твой раб. Но да продам тебе, моя господар, не мога и никога не ще го направя.

Тогава Петър му казал:

– Ако не ме продадеш, аз ще те продам на езичниците, както вече ти казах.

И те тръгнали за Иерусалим. Като се поклонили на светите места, Петър отново му казал:

– Продай ме, ако ти не продадеш мене, аз ще те продам на варварите в тежко робство.

Като видял непреклонното намерение на господаря си, робът трябвало да му се подчини против волята си. Като срещнал един богобоязлив, известен нему мъж на име Зоил, който изработвал изделия от сребро, робът му казал:

– Чуй ме, Зоил, купи от мене един добър роб.

Майсторът на сребро отговорил:

– Братко, повярвай ми, обеднях, така че няма с какво да заплатя за него.

Тогава робът му предложил:

– Заеми от някого и го купи, понеже е много добър и Бог ще те благослови заради него.

Като повярвал на думите му, Зоил взел назаем от свой приятел тридесет златни монети и с тях купил Петър от роба му, като не знаел, че Петър сам е негов господар. Последният, като взел парите за господаря си, заминал за Константинопол, не казал никому нищо, а парите раздал на бедните.

От това време Петър започнал да служи при Зоил. Наложило му се да прави това, към което не бил привикнал: ту работел в кухнята, ту извозвал тор от дома на Зоил, ту копаел земята на лозето. С тези и с други работи той изнурявал плътта си в безмерното си смирение. Зоил пък виждал, че Петър привлича благословение към дома му, както някога Потифар получил благословение заради Иосиф. Виждал също, че богатството му се умножило. Заради това възлюбил Петър и в същото време хранел уважение към него заради необикновеното му смирение. Веднъж му казал:

– Петре, искам да те освободя. Бъди мой брат.

Но Петър не искал свобода, а предпочитал да служи като роб. Често пъти другите роби го ругаели, понякога го оскърбявали всячески, но той търпеливо понасял всичко, не произнасяйки дори дума.

Веднъж Петър видял насън лъчезарния Мъж, Който му се явил някога в Африка в неговата одежда. Като държал в ръцете си тридесет златни монети, Той му казал:

– Не скърби, брате Петре, понеже Аз Сам получих парите за тебе. Потърпи до време, докато не те познаят.

След известно време от Африка дошли на поклонение на Светите места някакви продавачи на сребро. Господарят на Петър, Зоил, ги поканил на обяд. По време на обеда, гостите познали Петър и си казали един другиму:

– Колко много прилича този човек на Петър митаря.

Като чул разговора им, Петър се скрил от тях, за да не го разпознаят окончателно. Но те го разпознали и започнали да говорят на стопанина на дома:

– Зоил, искаме да ти кажем нещо важно. Знаеш ли, че в дома ти служи велик мъж – Петър? В Африка Петър беше твърде виден човек, но неочаквано освободи всичките си роби и се скри някъде. Князът силно е опечален и съжалява, че Петър ни остави. Поради това, ние бихме искали да го вземем със себе си.

Като стоял зад вратата, свети Петър чул всичките думи. Поставил на земята блюдото, което носел, и побързал да излезе, за да избяга. Вратарят бил ням и глух по рождение, така че само по уговорени знаци отварял и затварял вратата.

Като бързал да излезе, свети Петър казал на немия:

– На тебе говоря в името на нашия Господ Иисус Христос: отвори ми незабавно вратата.

Тогава се отвързали устата на немия и той казал:

– Добре, господарю, сега ще отворя.

С тези думи той отворил вратата и светият бързо излязъл. Тогава бившият ням отишъл при господаря си и в присъствието на всички заговорил. Всички в дома се удивили, когато чули, че той говори. Веднага започнали да търсят Петър, но не го намерили. Немият пък казал:

– Вижте, дали не е избягал и знайте, че това е велик Божий служител. Когато дойде до вратата, каза ми: „В името на Господа Иисуса Христа, на тебе говоря, отвори вратата“. И аз веднага забелязах изходящ от устата му пламък, който ме докосна и започнах да говоря.

Всички незабавно се отправили по следите на Петър, но не го настигнали. Търсили го старателно навсякъде, но не го намерили. Тогава всички в дома на Зоил заридали и казали: „Как така не знаехме, че той е такъв велик Божий служител?“ И прославяли Бога, Който има много тайни Свои раби. Петър пък, като избягал от човешката слава, се криел по тайни места до самото си преставяне*.

* Светият починал в VI в. в Цариград, бел.ред..

Слава на Господа во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник: http://pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two + eight =

*