* КАМПАНИЯТА Е ПРИКЛЮЧИЛА *

Благодарим на всички сърдечно за помощта от името на художничката Яна и майка й…

Проведено е скъпо лечение на мозъчната киста и засега не е нужна операция. Имат подслон засега..

Майка й не може да повярва, че след толкова години има протеза за зъбите…

Остава да се лекуват очите на Яна от синдром на Сьогрен.

Също така и да се направи подмяна на имплант в крака на майка й и втора операция на тазобедрена става. За съжаление имплантът само е на цена 2300лв. Операцията трябва да се проведе спешно, както и болничният престой е задължителен и платен.

Ето пак възможност да помогнем…

Писмото на Яна най-красноречиво описва ситуацията, предлагаме ви го тук…

„Здравейте, мили Хора от Дякония!❤️

Бог Здраве и Любов да Ви дава!🙏❤️🙏
Казвам се Яна и се познаваме с Вас , чрез Георги Кънев. Пиша Ви отново с надеждата, че ще прочетете това писмо! Един месец преди Нова година се опитвах да се свържа с Вас по Месинджъра във Фейсбук.
Там Ви изпратих мои картини и икони!

Картините ги продадох чрез една галерия и си помогнахме много.
Както вече сме писали и може би чрез Георги Кънев знаете ние двете с мама сме сами и много трудно се справяме с всичко, което ни е поднесъл живота!
Общият ни доход с мама не надхвърля 500лв., а 400лв. даваме за наем. Не могат да ни предоставят от общината общинско жилище, защото списъка с чакащи е голям.
Аз от около малко повече от една година имам проблеми със зрението и на този етап търсим причините за това. В очна клиника Вижън наскоро ми откриха и синдром на Сухото око и синдром на Съогрен. За сега предписаното лечение не ми помага и ще се наложи да се направят нови изследвания и консултации този път с ревматолог.

Може и симптомите и да са от кистата в главния мозък, която се отстранява единствено оперативно.
Работата с компютър по препоръка на лекарите ми е ограничена до 30мин. на ден, защото излъчванията допълнително засилват симтомите. Няма как да работя, защото изкуствената светлина, която излъчва техниката дразни и допълнително уврежда зрението ми.
Предвид това, аз съм затруднена да работя пълноценно.
Грижа се все още като личен асистент на моята майка с 94% инвалидност.
През последните месеци до пандемията се оправяме с продажбата на картините и нямахме кой знае какви затруднения.
Но в момента сме изпаднали в голяма затруднение.
Майка ми се нуждае от ежедневни грижи, работа и т.н. за да може да се бори с редицата последствия от прекараните инсулти и счупената тазобедрена става.
От повече от три години тя няма нито един зъб в устата си и се храни единствено с венците си, защото средства за протези няма и явно така и ще остане.
Благодарение на подкрепата на Дякония и още някои добри хора и нейната борбеност и воля й помогнаха макар и бавно тя да стане подвижна, доколкото е възможно на този етап.
При последното й болнично посещение й предписаха задължително санаториално лечени на всеки два месеца, за да се поддържат тези нива на подобрение, но на този етап ние това няма как да осъществим.
От известно време явно развива съдово заболяване, което води до силни оттоци на крайниците и което повярвайте ми, че към този момент с десетте лева, които имам аз няма как да лекувам както нейното така и моето заболяване.
Големият проблем сега идва и от невъзможността да останем в квартирата, която към момента обитаваме, защото хазяите искат да освободим жилището, защото се продава. Няма и къде да отидем.
От няколко дни аз усилено търся дом, защото не желая да ходим отново в приют, защото с нашите здравословни неволи там няма как да оцелеем.
Оказва се, че за да наемем квартира ние трябва да имаме пари за първи наем + депозит – равностоен на наема и 75% хонорар за брокера.
Трупам разходни документи както винаги за всичко, за всеки похарчен лев, за да бъда лоялна към хората, които по един или друг начин са ни помагали.
В момента сме изправени отново пред голяма криза, защото ще се наложи за голямо съжаление да спрат леченията и на двете ни. Казвам за голямо съжаление, защото майка ми имайки предвид многото инсулти през които премина постигна изключително добри резултати.
Ако не съумея да й помогна усилията, които сме вложили през последните години ще останат напразни. Дори не искам и да си го помислям…Аз нямам друг роднина!
Аз не зная дали да продължа с този разказ, защото думите не са достатъчни да обрисуват най-точно положението, в което се намираме.
От много години не водим никакъв социален живот, колкото и в щастливите си години да сме били част от него. Аз лично от много, много години не съм си позволила да си купя и един чай от близко заведение, а какво остана и за други елементарни удоволствия. Живеем много, много скромно. Георги Кънев е идвал в нас и ни познава и знае.
Удоволствията за нас много отдавна се свеждат да имаме лекарства и хляб! Но и тези потребности вече не можем да задоволим!

Животът без алтернатива не само е труден и мъчителен, а и подтискащ и отчайващ, а ние не сме от хората които искаме или търсим това!
Ние няма как на този етап да се справим без помощта на човешкият фактор, защото той е този, който може да ни спаси.
Липсата на собствен дом и лутане от квартира в приют и пак на квартира, защото в приюта се оказва, че оцеляването ни е невъзможно до голяма степен утежняват и без това трудното ни положение.
Не зная дали можете, но и не искам да си представяте как се живее с доход от 500лв на месец, от които 400лв. отиват за наем!!!
Ние до края на този месец трябва да освободим жилището. Желищете е най-нужното след лекарствата. След това да направя задължително консултация с ревматолог, мама със съдов хирург, защото се оказва, че тези оттоци са изключително опасни.
Трябва да осигуря и лекарствата за мен и мама!
Моята молба е, ако може да ни съдействате с помоща на Дякония нашият апел за помощ да достигне до сърцати хора и да ни помогнат по спешност, защото ние имаме спешна нужда!
Като казвам спешна, повярвайте – нуждата е такава!
Може да дойдете и да се убедите сами!
Аз лично не зная от къде точно да започна: днес имам десет лева, а пенсията на мама ще пристигне на 07.06. Точно днес ми свършиха и така нужните ми капки за очи, за които трябва да подсигуря 50лв. – не знам от къде, както и не знам и от къде ще намеря средствата за лекарствата и на двете ни, за прегледите, консултациите, и т.н, за наемане на квартира и то за много кратки срокове и елементарните човешки потребности хляб и семпла, елементарна храна!!!
Не само съм отчаяна, но съм много, много отчаяна, защото невъзможността да бъда пълноценна и да работя ме води до там!
Съвсем искрено Ви го заявявам, че без помощта на хората ние няма как да се справим с настоящата ситуация!!!
Ние се нуждаем от помощ на първо време да си осигурим жилище- квартира и помощ поне за два, три месеца, за да да се проведат прегледите и леченията и евентуално в следствие на тях да се стабилизирам и започна отново работа и да дойдат малко щастливи и спокойни дни и за мен и мама!
Благодаря Ви за отделеното време и мисъл за нас!